Германия, Австрия и Холандия приемат закони за възобновяване на производството на ел. енергия от въглищни централи. В Австрия дори са готови за преустройство на ТЕЦ с газ в такъв с въглища. Очаква се Италия да последва тези примери.
В същото време, и за първи път в 70-годишната си история, Мини Марица Изток ще изнася въглища не просто извън комплекса, а извън страната.
Междувременно Европейската комисия се съпротивлява на тези идеи, като призовава за ограничаване на подаването на природен газ към различни бизнеси, намаляване на температурата за отопление в домовете, увещава държавите, че има "мерки за извънредни ситуации" (макар че нито е ясно какви са, нито кога ще влязат в сила), използва изрази като "надяваме се" природен газ от водите на Кипър, Израел и Египет "евентуално" да осигури допълнителни доставки на втечнен газ за ЕС, но пак не е ясно "дали" и "кога".
Ако преди 10 години бяхме казали, че енергийната и екологичната политика на ЕС има рискове, бихме получили отговор, че сме скептици, това е малко вероятно, а за този период технологиите ще се развият до такава степен, че всички проблеми ще са решени. За 10 години обаче виждаме извеждане от експлоатация на АЕЦ, затваряне или преустройство на въглищни централи в газови, намаляване на собствения добив на природен газ, увеличаване на зависимостта на доставки от една компания, липса на достатъчно инвестиции в инфраструктура - както входяща, така и междусистемни връзки между страните и т.н. Миналата година видяхме инстинктивно връщане към въглищата, а тази година виждаме формализирането на този рефлекс.
Ако днес страните в ЕС провеждат точно обратната политика на това, което са вършили последните 10 години, можем спокойно да кажем, че ако не е била сбъркана, то със сигурност не е била и разумна. Разчитала е повече на "надяваме се" и "евентуално", отколкото на здрав разум, балансиран подход и, любимата дума на еврократите - устойчивост.
