Тенденциите са интересно нещо, но още по-интересно е фокусирането върху периоди и обяснения, които "по ни харесват". Миналата година се правеха сравнения за цените на ток, парно, вода, природен газ, горива и т.н. на база 2020 или 2019 г. Тази година се сравнява хипотетичната месечна цена, по която купуваме природен газ от Газпром, с тази, на която Булгаргаз осигурява доставките, независимо дали от съседни страни или втечнен газ.
Общата тенденция при природния газ обаче е ясна - до 2009 г. цените в ЕС, САЩ и Канада се движат в синхрон и с леки разлики; след това движението пак е в синхрон, но разликата е голяма - между два и пет пъти. Основната причина за този ефект, разбира се, е разминаване в търсенето и предлагането. Делът на Северна Америка в световното потребление е сравнително постоянен, докато производството се увеличава; ЕС намалява своя дял в световното потребление, но собственото производство намалява по-бързо и разчита на внос (90% през 2021 г., от които 45% са от Русия).
В този ред на мисли, министърът на екологичния преход в Италия определя "преминаването от 20% снабдяване със собствен газ през 2000 г. на 3-4% през 2020 г." като грешка. Последните седмици ЕС започна възобновяване на съществуващи проекти, както и на нови такива. Същото се отнася и за добива на въглища, както и производството на ел. енергия от въглища – миналата година стана инстинктивно, като рефлекс на високите цени, а тази година вече е осъзнат ход. Същото се отнася и за атомните централи.
Проблемът с този подход е, че всички тези проекти изискват време, а заедно с това ще са съпътствани и с високи разходи, т.е. процесът няма да е безболезнен, но каква е алтернативата? Вероятно не е изненадващо, че българската енергийна политика и позициите по горните въпроси тотално липсва от дебата. Обсъждаме компенсации, регулирани цени и продължаваме да се държим все едно сме извън тези процеси – на някакъв енергиен остров – и те няма да ни засегнат.
Лятото е лесно – енергийното потребление е сравнително ниско, но зимата идва и що ще правим ний зимъска (ако мога да омеша два цитата). Липсва и дългосрочната визия, защото зима има всяка година, и е очевидно, че моментът е наболял за диверсификация на доставките, а не да се държим все едно Газпром временно ни е спрял доставките и след това – постарому.
Колко пъти Русия трябва да използва доставките на природен газ, за да извива ръце или да получава услуги, за да осъзнаем, че това не е „устойчиво“? Не е необходимо изцяло да се откажем от тях, достатъчно е да намалим зависимостта си до нива, които не позволяват извиване на ръце, и които лесно се подчиняват на пазарните сили.
