Повече от година издаването на строителни разрешения в София се характеризира с крайна нерационалност, според инж. Георги Шопов, председател на Националната асоциация на строителните предприемачи (НАСП).
В ефира на Bloomberg TV Bulgaria той заяви, че Столична община видимо цели да спечели електорат чрез спиране на разрешителните.
Този подход обаче пряко вреди на гражданите, тъй като създава дефицит на пазара и води до повишаване на цените на жилищата.
Инж. Шопов подчерта, че браншът няма възражения, ако кметът и общината решат да спрат жилищното строителство в София.
Така интересът неизбежно ще се пренасочи към периферията, както вече се наблюдава в Елин Пелин и Костинброд, където предприемачите ще продължат да строят.
Според него, в Направление „Архитектура и градоустройство“ (НАГ) умишлено се бави обработката на административни актове и не се спазват законовите срокове.
Председателят на НАСП определи като „смешна“ устната разпоредба за издаване на едва по едно строително разрешение на седмица, като това работи директно срещу интересите на гражданите.
Той отбеляза и негативното обществено отношение към жилищното строителство, свързано с възприемането на т.нар. презастрояване, което според него е изключително несправедливо.
Строителните предприемачи са изпълнители на вече приети от общината планове и задоволяват обществена нужда, строейки там, където регулациите позволяват.
Ако някой не одобрява тази ситуация, то следва да се променят законите и плановете, а не да се атакуват изпълнителите.
Инж. Шопов даде и сравнителен анализ, отбелязвайки, че по гъстота на населението София изостава значително от големи европейски градове като Париж и Атина.
По-високата гъстота в тези столици прави поддържането на инфраструктурата значително по-евтино, което е ключов икономически аргумент.
В контекста на имотния пазар и строителния сектор остават отворени въпроси относно възможността за вдигане на данъците върху имотите у нас.
Също така предстои да стане ясно как ще се развива пазарът в София и дали големите инвестиционни фондове ще проявят повишен интерес след 2026 г.
Дискусионни остават и темите за евентуална промяна в общинската структура с въвеждане на длъжността „зам.-кмет по градоустройството“ и дали частните инициативи доминират при изграждането на столичната инфраструктура.
Важни икономически аспекти включват липсата на финансова програма към Плана за развитие и устойчивост за София и приносът на строителството към българската икономика.
