На конференция в София бяха представени ползите за българските градове от прилагане на решения за устойчива енергия
На XIX конференция на Асоциацията на българските енергийни агенции и центрове, организирана съвместно с Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект и Националния доверителен екофонд (НДЕФ), институции, общини и експертни организации обсъдиха ролята на устойчивата енергия за повишаване на качеството на живот в градовете. Форумът „Градове в трансформация: стратегическа визия, решения за сградно обновяване, енергийни общности и нови умения“постави акцент върху националните приоритети, добрите практики в общините, възможностите за финансиране и потенциала на платформата Net Zero Cities за подкрепа на местните власти.
В изказването си заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова подчерта, че 2026 г. ще бъде определяща за дългосрочната визия на страната: „През 2026 г. ще стартираме национален дебат за официализирането на Националния план за енергийна ефективност на сградния фонд до 2050 г. и ще започнем да работим по нова жилищна стратегия. Това е ключов момент, в който ще определим как да бъдат подкрепени еднофамилните сгради, как ще структурираме микса от финансови инструменти и как може да насочим ресурсите към енергийно бедните домакинства.“
В рамките на откриването изпълнителният директор на ЕнЕфект Драгомир Цанев изтъкна значението на последователните политики и ангажираността на местните власти. „Умните градове са тези, които използват тенденциите, за да осигурят по-добър живот за своите граждани. Нашата задача е да направим максимално възможното с наличния ресурс и да осигурим инструменти, които работят за хората. 2026 г. ще бъде година на нови механизми и промени, които ще насочат градовете към по-добро управление и реални инвестиции.“Той подчерта, че ежедневната работа и проектната готовност, а не добрите намерения, ще определят кои общини ще се възползват първи от наличните ресурси в следващия програмен период.
Опитът на българските градове също беше във фокуса на дискусиите. Кметът на Габрово Таня Христова представи напредъка на града за изпълнението на Мисията за климатична неутралност и ролята на платформата Net Zero Cities: „Черпим информация и опит от платформата Net Zero Cities и това ни дава възможност да работим по-целенасочено и координирано. Мисията е трансформираща платформа, която показва, че общините могат да бъдат двигатели на промяната, особено когато участват в цялостния процес – от дизайна на програмите до тяхното изпълнение.“Христова подчерта, че санирането трябва да повиши капацитета на строителния сектор и че успешните програми изискват участие на общините на всеки етап.
От страна на Столична община Апостол Дянков представи напредъка по климатичния план на София и възможностите, които дава участието в Мисията на ЕС: „Работим едновременно за климатична неутралност и климатична устойчивост. Подкрепата от Net Zero Cities, програмите за обмен на опит и експертните инструменти са ключови за реализацията на нашите проекти. Надяваме се както в Габрово, така и тук да постигнем реална трансформация на общинските сгради и да развием климатично неутрален квартали.“Той отбеляза, че София вече е идентифицирала 38 допълнителни общински сгради за обновяване и поставяне на фотоволтаични инсталации и работи активно за създаване на нови енергийни общности след стартирането на първата такава в район Витоша, за която средствата вече са събрани.
Европейската перспектива беше представена от представители на ЕК екипа на Net Zero Cities, според които бъдещето на градските политики изисква интегрирано управление на инвестициите и силен капацитет. Участниците подчертаха, че основната пречка пред климатичния преход не е липсата на технологии и средства, а способността да бъдат изпълнявани мащабни решения в координация с националното правителство, като постигането на тази координация е в центъра на работата на европейските институции.
В рамките на конференцията беше обърнато внимание и на достъпното финансиране общините, включително новите механизми на НДЕФ, възможностите за комбинирано финансиране чрез Фонд ФЛАГ, и инструментите на Европейската инвестиционна банка. Примерите от Русе, Свиленград и Сапарева баня показаха как модернизацията на уличното осветление и използването на геотермални ресурси водят до значителни икономии и устойчиви решения на местно ниво. Във втората част на събитието се проведоха професионални дискусии за енергийно планиране и мениджмънт, развитие на градски мрежи за отопление и охлаждане, пътни карти за сградно обновяване и центрове за комплексно обслужване, енергийни общности и нови образователни тенденции, в които бяха представени конкретни резултати от работата на българските енергийни агенции и центрове. Освен развитието на концепциите за енергийните общности, силно впечатление направиха интерактивната карта на Пловдив с информация за възможностите за подобряване на енергийния клас на всяка една сграда, и приложението за обучение на строителни специалисти с използване на виртуална реалност, разработвано от ЕнЕфект.
