През следващите няколко седмици Европейският парламент ще преговаря и ще гласува законодателство за цифровото евро. Тази нова форма на парични средства може да промени начина, по който европейците обработват плащания, спестявания и инвестиции.
Атрактивното цифрово евро е универсално достъпна форма на публични пари, която съчетава поверителността и безопасността на парите в брой с удобството на цифровите транзакции. Целта му е да актуализира финансовите потоци към дигиталната ера. За да се постигнат широко разпространена достъпност и иновации, достъпът до цифровото евро трябва да е възможен чрез широк набор от частни и публични посредници, а използването му следва да бъде безплатно за всички потребители.
Пътят към тази цел обаче се сблъсква със значителна съпротива от страна на банковия сектор, който вижда тази нова форма на пари като пряка заплаха за своята централна позиция в паричната и финансовата система. В този смисъл предстоящите обсъждания в Европейския парламент са решаващи. Резултатът или ще проправи пътя за конкурентоспособно цифрово евро до 2026 г., или ще задуши неговия потенциал.
Двугодишна лобистка кампания
През последните две години банките и техните групи по интереси проведоха широка и изключително ефективна лобистка кампания, насочена към минимизиране на въздействието на цифровото евро върху техния бизнес модел. Тяхната стратегия включваше осигуряване на ексклузивни срещи с ключови политици, изпращане на писма до ЕЦБ, настояване за дигитално евро, което използва съществуващата банкова инфраструктура, както и защитаване на строги ограничения за използване, които ефективно подкопават потенциала на дигиталната валута.
Например, за да се предотврати превръщането на дигиталното евро в полезно средство за съхраняване на стойност и средство за плащане на по-големи суми, банковото лоби предлага да се ограничат притежанията на дигиталната валута и да се изключат лихвените плащания. Според много експерти подобни ограничения биха подкопали потенциала на цифровото евро да предоставя реална алтернатива на банковите депозити и услуги и защитават привилегированото положение на банковия сектор за сметка на идеята за равни условия и по-широко финансово приобщаване.
Противно на тезите на банковото лоби, ограничаването на функционалността на цифровото евро може да бъде пагубно за европейската икономика. Това е риск да се задуши конкуренцията, да се възпрепятстват иновациите и да се засили архитектура, която дава приоритет на интересите на банките пред широката общественост и небанковите доставчици на платежни услуги.
Въпреки това, за да се даде време на банките да се адаптират, има смисъл цифровото евро да се въведе първоначално с ограничения. След това тези ограничения следва постепенно да бъдат смекчени, за да се увеличи използваемостта на цифровото евро и да се насърчи по-голямата конкуренция.
Тъй като Европа се занимава с въвеждането на единна дигитална валута, процесът на вземане на решения трябва да бъде прозрачен и основан на обществения интерес. Според редица експерти към днешна дата процесът на развитие е непропорционално повлиян от банковото лоби и в резултат на това потенциалът на цифровото евро да насърчава по-ефективна, справедлива и иновативна парична и финансова екосистема е изложен на риск.
Пътят напред може да се подобри с внимателна преоценка на планираната роля на тази валута. Законодателите трябва да се противопоставят на антиконкурентните предложения на банковия сектор и да приемат визия, която служи на колективните интереси на европейците.
Така погледнато дебатът за цифровото евро не е толкова технократско и законодателно дело, колкото определящ политически момент в историята на европейската парична и платежна система. Това е възможност за предефиниране на бъдещето на парите, плащанията и финансовото посредничество по начин, който е в съответствие с принципите на приобщаване, справедливи пазари и иновации.
