Индексите на Българска фондова борса (БФБ) остават незасегнати от проектобюджета за 2026 г., което според експерти е положителен сигнал. Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, отбелязва в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, че капиталовият пазар в България все още успява да се дистанцира от политическите процеси.
Според г-н Караиванов, прогнозата за 2026 г. включва очаквано номинално нарастване на Брутния вътрешен продукт (БВП) с 7 млрд. евро, като приходите в бюджета се предвижда да нараснат със същата сума. Тази паралелна тенденция на икономически растеж и ръст на приходите той определя като „наистина странна“.
Макар да е естествено икономическият ръст да води до увеличаване на държавните приходи, 100% препокриване между двете е необичайно. Работодателите вече изразяват недоволство, като са отказали участие в тристранни срещи. Основни критики към проектобюджета са свързани с предложеното увеличение на данъка върху дивидентите и на осигуровките.
Макар в бюджета да са заложени общи нараствания по редица позиции, те не кореспондират с прогнозирания ръст на БВП. Същевременно се отчита планирано намаление на инвестициите, при положение че за 2027 г. се очаква техният ръст да достигне 10%.
Г-н Караиванов констатира, че проектобюджетът съдържа „доста нелогични прогнози“. Той подчертава, че предвидените разходи, достигащи 45,8% от БВП – рекордно високо ниво за последните години, могат да бъдат реализирани само при наличие на значително по-високи приходи. Алтернатива би било изтеглянето на допълнителен дълг, което обаче става по-сложно след приемането на Закона за бюджета.
Заложените 51 млрд. евро за публични разходи към настоящия момент изглеждат недостижими. Макроикономистът припомня, че преди години е имало предложения за въвеждане на бюджетно правило, ограничаващо разходите до 30-40% от БВП, което би довело до по-ефективно управление на държавата.
Караиванов обяснява, че фокусът в настоящата дискусия не е толкова върху политиките, колкото върху определянето на размера на приходите, разходите и съответните данъчни ставки. Той допълва, че планираното изменение в пенсионните вноски, макар и да се представя като 2%, всъщност представлява 10% увеличение спрямо текущите нива, като не става ясно как това ще доведе до 13% ръст на приходите.
