На 31 януари и 1 февруари Интер Експо Център ще се превърне в домакин на InvestPRO Conference. По време на събитието финансови експерти ще разгледат актуалните тенденции и промени във финансовия свят. Сред лекторите е Мирослав Запорожанов - инвестиционен консултант с богат опит на финансовите пазари и организатор на конференцията.
В интервюто той разглежда промяната в подхода на компаниите към свободния капитал, трудностите при оценката на инвестиционния риск и основните пропуски при планиране на инвестиции извън основната дейност.
1. Все повече компании се изправят пред въпроса какво да правят със свободния си капитал. Как според вас се промени този разговор през последните години?
Преди свободният капитал просто стоеше на депозит и това беше ок за всички фирми. Днес все повече компании виждат, че това вече не е неутрално решение, а реална загуба на стойност. Инфлацията промени усещането за „сигурност“.
Затова темата се измести към управление, а не към изчакване. Компаниите започнаха да използват инструменти като фондове на паричния пазар и други нискорискови решения, за да запазят ликвидност, но и да ограничат ерозията на капитала.
Разговорът вече не е „къде да държим парите“, а „как да ги управляваме разумно“. С план. С ясни правила. И с фокус върху риска, а не върху илюзията за пълна сигурност.
2. Когато бизнесът взема инвестиционни решения, кое днес е по-трудно - да намери възможности или да прецени риска зад тях?
По-трудното днес е преценката на риска, не намирането на възможности.
Възможности има навсякъде – на публичните пазари, при облигации, парични фондове, алтернативни инструменти. Проблемът е, че много бизнеси все още подхождат към тези пазари без достатъчно разбиране как работят рискът, волатилността и различните пазарни режими.
Компаниите са силни в операционния риск, но често изостават, когато става дума за инвестиционен риск на публичните пазари. Там решенията изискват различна логика, повече данни и ясни правила.
Затова днес ключовото предизвикателство е образованието – да се разбере какви инструменти съществуват, как могат да се комбинират и как с премерен риск може да се постигне повече. Без това възможностите остават видими, но трудно използваеми.
3. В условия на икономическа несигурност къде минава границата между разумна предпазливост и пропуснати възможности?
Границата минава не между риск и сигурност, а между липса на план и информирано решение.
Днес една компания може да бъде предпазлива и да не пропуска възможности. През последните години се появиха структурирани решения с гарантирана главница, които при правилна конструкция могат да носят до около 10% годишно. Това показва, че вече не става дума за избор „или–или“.
Ключът е в разбирането на собствените парични потоци и ликвидни нужди. Такива инструменти изискват персонализация и яснота – кога парите могат да бъдат ангажирани и за колко време.
Истинският риск днес не е умереното инвестиране, а постоянното изчакване от незнание. В среда на несигурност разумната предпазливост означава информираност и структура, а не пълно бездействие.
4. Забелязвате ли промяна в начина, по който собствениците и мениджърите гледат на дългосрочните инвестиции?
Да, има промяна – но тя все още е неравномерна.
Бизнесът днес работи с висока скорост и постоянна нужда от адаптация. Проблемът е, че много собственици и мениджъри пренасят тази логика директно и върху финансовите пазари. Резултатът често е по-краткосрочно, импулсивно поведение, нетърпение и свръхреакции – нещо, което рядко работи при дългосрочните инвестиции.
В сравнение с колегите си в Централна и Западна Европа, местните мениджъри все още са по-скептични и по-слабо подготвени по отношение на инвестиционните продукти и подходи. Това води до прекалено предпазливо или хаотично поведение.
Инфлацията обаче действа като събуждащ фактор. Тя ясно показа, че краткосрочният подход и изчакването имат цена. Все повече мениджъри започват да действат. Големият въпрос е как – стратегически и дългосрочно, или отново реактивно. Историята вече е показала, че краткосрочното мислене на финансовите пазари рядко води до добри резултати.
5. Кои фактори бизнесът най-често подценява, когато планира инвестиции извън основната си дейност?
Най-често бизнесът подценява три неща.
Първо – поведенческият фактор. Инвестициите извън основната дейност се вземат без ясен процес, а решенията често се влияят от моментни новини, страх или прекален оптимизъм. Това е коренно различно от начина, по който се управлява основният бизнес.
Второ – ликвидността и времето. Много компании не си задават достатъчно ясно въпроса кога ще им трябват парите. Инвестиция, която изглежда добра на хартия, може да се окаже проблемна, ако не съвпада с реалните парични потоци.
Трето – разликата между риск и непознато. Често нещо се избягва не защото е обективно рисково, а защото не е добре разбрано. Липсата на знания се маскира като предпазливост, а това води до пропуснати възможности.
В крайна сметка най-голямото подценяване е липсата на инвестиционен план извън основния бизнес – с ясни цели, хоризонт и правила. Без него инвестициите остават реактивни, а не стратегически.
6. В рамките на InvestPRO Conference събирате различни гледни точки за капитал и пазари. Каква е най-голямата практическа стойност от тези разговори за бизнеса?
Най-голямата практическа стойност е, че бизнесът започва да мисли за капитала си системно, а не реактивно.
На едно място се срещат различни гледни точки – как мислят институционални инвеститори, как се управлява риск при големи обеми, как се вземат решения в различни пазарни режими. Това дава на мениджърите не „идеи за сделки“, а рамки за вземане на решения.
Разговорите помагат на бизнеса да види свободния капитал като част от стратегията, а не като страничен проблем – как да се комбинират ликвидност, защита и доходност по разумен начин.
Затова каним собственици и мениджъри да се включат в InvestPRO Conference на 31 януари – място за практични разговори, реален опит и решения, които могат директно да се приложат в управлението на капитала.
