Нова мярка за наивност: Тръмп явно сериозно е вярвал, че ще победи Иран за дни. Тече третата седмица от новата война в Персийския залив. Иранското ръководство е подложено на систематично изтребление, огромна част от оръжията и оръжейните им заводи са унищожени, бойният им флот им е на дъното на морето. Обаче режимът още е на власт, а Ормузкият проток остава практически блокиран и Америка не намира решение за защита на корабоплаването. Ситуацията е като на гладиаторска арена, където десет човека млатят един с камъни от разстояние. Той обаче държи света в мъртва хватка и колкото повече удари понася, толкова по-здраво стиска.
Единственият начин да го победиш е да го убиеш, но за целта трябва да слезеш долу на арената, тоест да изпратиш войници на терен. Вчера излязоха две новини, които за мен показват колко неподготвени и с каква безумна самоувереност са влезли в тази авантюра американците.
Тръмп е по лесните и бързи победи. Явно е решил, че успехите в Панама и Венецуела могат да се повторят и в Иран. Не мога да повярвам, че САЩ може да оперира с такова ниво на наивност. А уж новата стратегия за сигурност на Америка се фокусираше изцяло върху Западното полукълбо!? След история на толкова много войни в Азия (Близкия изток, Виетнам, Афганистан), тези хора не са схванали, че само с ракети и бомби няма как да постигнат целите си.
Иран се готви за подобен конфликт през последните 50 години и отлично знае, че има един единствен коз - затварянето на протока - който обаче може да надцаква най-силната армия в света толкова дълго, че тя да бъде принудена да го остави намира. Тръмп явно е решил, че ще докара тази война докрай и изпраща войници долу на бойното поле.
Голям брой морски пехотинци се придвижват към Иран на борда на малкия десантен самолетоносач USS Tripoli и свитата му. От една страна, това може да се превърне в най-голямата победа на Тръмп, която да върне блясъка на Америка като глобален хегемон.
От друга страна, Тръмп може да преживее болезнено поражение, което да сложи край не само на политическата му кариера, но и на разказа за всемогъща Америка. Няма как да знаем какво ще стане.
Едно е сигурно - времето тече в полза на Иран.
