Въвеждането на лимит от 5 мил. лв. при отпускането на нови кредити от ББР беше странен опит за политически ПР от страна на тогавашния служебен икономически министър Кирил Петков. Да ограничаваш порочните практики и да повишиш финансирането към МСП се прави чрез ефективна и ефикасна кредитна политика, качествен анализ, управление на риска, контрол и тн. Ако нямаш компетенции и опит да прилагаш подобни методи, отиваш към тавани на кредитните експозиции.
Нови текстове в Устава на банката бяха на косъм да ме изненадат приятно и да си помисля, че може да се е породил малко разум в ръководителите на ББР. Уви, разум и сегашното управление на ББР си остава оксиморон.
В Устава се появявя опция за отпускането на обща експозиция над 5 мил. лв., но само при нужда от преструктуриране на кредити с цел оптимизиране на потенциални загуби. Това е нещо конструктивно (с условието на качествени оценка и контрол), но е капка в морето. Даже от ББР излязоха с официално изявление, за да подчертаят, че това е единствената опция за "чупене" на лимита от 5 млн. лв.
Интересно е, че ББР оперира в един от устойчивите сектори в българската икономика. Гледайки банките у нас, ББР изглежда доста трагично и безпомощно. Съчувствам и на БНБ, които със сигурност се държат за главите, наблюдавайки управленския потенциал в ББР.
