Българската икономика достигна исторически най-висока стойност на произведения доход, но запазва уязвима структура на растежа си. Това е оценката на Димитър Събев, икономист в Института за икономически изследвания при БАН, направен по време на предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.
Според Събев, страната продължава да е силно зависима от външните пазари и изостава в сферата на иновациите, губейки ценни възможности за секторни реформи. Икономистът припомни, че България вече е преминавала през периоди на подобна зависимост – от Германия през 30-40-те години на XX век и от СССР през 70-80-те. Днешната обвързаност е насочена към западните пазари.
Икономиката и нейните структурни зависимости
Събев подчерта, че препоръките на МВФ „между редовете“ ясно насочват към необходимостта от излизане от вътрешната енергетика и преориентация към дейности с по-висока добавена стойност. Икономистът прие критиката, че растежът се движи основно от вътрешното потребление, като обясни, че това е и компенсаторен ефект от години на изкуствено потиснато потребление, особено при най-нискодоходните домакинства.
България все още има остра нужда от повече инвестиции и по-широк поглед отвъд идеята за преки чужди инвестиции на всяка цена. Държавното управление често се ангажира с краткосрочни бюджетни решения, вместо с дългосрочни политики за иновации и структурна промяна.
Еврозоната като стартова линия
Присъединяването към Еврозоната има силна подкрепа от Събев, тъй като то ще сложи край на режима на валутния борд. Според него, еврото представлява начало, което ще ни принуди да се сравняваме с най-добрите и да изоставим оправданията за „специален случай“. Еврозоната сама по себе си няма да доведе до магическо навлизане на капитал в страната.
Необходими са активни държавни и институционални усилия за подобряване на бизнес средата, ускоряване на административните процеси и целенасочена политика, която съчетава пазарни механизми със стратегическо насочване. Комбинацията от пазар и планиране с ясна цел е ключът към успеха.
Облагането като фактор
Препоръките на МВФ за данъчни промени са „почукване на вратата“, което изисква обмислен подход в средносрочен план. Необходимо е открит дебат, подкрепен от иконометрични модели и международен опит, а не прибързани промени „между две четения на бюджета“. Преминаването към прогресивно облагане е естествен път за по-богати икономики, без цел да се превръща България в „офшорна зона“ или да се задушава икономическата активност.
Тезата, че по-високи ставки рушат събираемостта, е оспорена, тъй като зависимостта е от политическа воля и ефективен контрол. Дигитализацията улеснява борбата с укриването на данъци, при условие че държавата настоява.
Относно осигурителния таван, Събев е за премахването му и последващо повишаване. Сегашната рамка прави системата регресивна, тъй като над определен доход, значителна част от него не се облага с осигуровки. Това води до по-ниска обща данъчна тежест за доходите над средните. Целта е селективни корекции – облекчения за уязвимите и по-голям принос от тези с по-високи доходи. Съмненията, че това ще „изгони“ високо платени специалисти, са неоснователни, ако мотивацията им да останат е именно неплащането на осигуровки.
