Проучването на бизнес средата, проведено от Германо-Българската индустриално-търговка камара (ГБИТК) сред своите фирми членове за дванадесета поредна година, обобщава недостатъци, които от години остават непроменени. В контекста на предизвикателствата пред членовете на ГБИТК, назрява въпросът „Докога?“: от една страна – докога проблемите ще бъдат неразрешени, а от друга – докога фирмите въпреки трудностите ще успяват да развиват своя бизнес. Средата в България според анкетираните се характеризира и с предимства.
ПроучванетоОт 2005 г. ГБИТК участва всяка година в анкетата. Тя хвърля светлина върху силните и проблематичните страни на региона и е основа за прогнози относно бъдещите икономически тенденции. През 2016 г. 107 фирми членове на ГБИТК се включиха в допитването. 70 % от тях са малки и средни предприятия с до 250 служители, а 30 % спадат към категорията на големите предприятия.
От 2014 година насам ГБИТК представя резултатите относно фактори на бизнес средата в България в сравнение с обобщените резултати на 16 германски външнотърговски камари в Централна и Източна Европа. Всички 16 смесени германски външнотърговски камари проведоха паралелно през февруари тази година анкетата с аналогични въпроси. Участници в регионалните анкети в Централна и Източна Европа са общо 1311 фирми.
Удовлетвореност в числаФирмите членове на ГБИТК са предимно инвеститори в България и предприятия, които подържат търговски взаимоотношения с Германия. Въпреки нехомогенния състав на членската си маса, FBITK по традиция задава на участниците в анкетата въпроса „Бихте ли инвестирали отново в България?“. 84 % от анкетираните фирми членове на ГБИТК отговарят положително. 57 % от участниците оценяват икономическата обстановка като задоволителна. Мнозинството от фирмите участници са оптимисти по отношение на развитието на предприятието. 53 % от анкетираните смятат, че бизнесът им ще се развие в положителна посока. 42 % са на мнение, че износът през настоящата година ще се увеличи (от понижение се опасяват само 5 %). 38 % от анкетираните смятат, че инвестиционните разходи през 2016 г. ще нараснат, а 50 % не очакват промяна. 9 % от анкетираните смятат, че през 2016 г. ще се разделят с част от персонала си, докато 39 % прогнозират откриването на нови работни места. За сравнение през 2015 г. от закриване на работни места се опасяваха 6 % от участниците в проучването, а 47 % планираха да разширят екипа си. Отговорите създават една своеобразна картина на удовлетвореността от избора на бизнес дестинация.
За последното десетилетие търговският обмен между Германия и България е нараснал над седем пъти. Германия представлява най-важния чуждестранен пазар за българска продукция. През миналата година износът на България към Германия е на стойност 2,8 млрд. евро – повече от износа към която и да е друга страна, към която България изнася стоки и услуги. Германският внос в България през 2015 г. се равнява на 3,4 млрд. евро. По данни на Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Германия търговският обмен между България и Германия за 2015 г. достигна нов рекорд: близо 6,3 млрд. евро (ръст от 6,5 % спрямо предходната година). Германия е основният търговски партньор на България. Къде обаче е лимитът на тази положителна тенденция в стокооборота? Качествените германски стоки и услуги се радват на интерес в България, но обемът на вноса от Германия зависи и от покупателната способност на българското население и опериращите в страната ни предприятия. По-ниските нива на цените и сравнително късият логистичен път обуславят интереса на Германия към българска продукция. Немският пазар е заситен и българските компании трябва не да търсят ниши, а да пробиват на пазара със сили конкурентноспособни продукти. Пазарът на Федералната република е отворен за фирми, които имат капацитет да доставят продукти и услуги с постоянно качество в необходимото количество навреме.
Данните на БНБ за 2015 г. показват ръст в нивото на германските преки инвестиции в България: 175,6 млн. евро (втора позиция, след Нидерландия). За сравнение: нивото през 2014 г. беше минус 275,6 млн. Евро. Актуалните данни относно търговията и инвестиции потвърждават положителните нагласи на предприемачите спрямо България като бизнес дестинация. Не такава обаче е ситуацията, когато се стигне до конкретни фактори на бизнес средата.
Ниски разходи versus несигурностОчаквано голямо е удовлетворението в категориите „Данъчната тежест“ и „Данъчната система“, където България заема съответно първо и трето място. Ниските данъчни ставки на корпоративния данък и на данък общ доход от 10 % позволяват на инвеститорите сравнително бързо да генерират капитал. Резултатите от анкетата потвърждават факта, че цената на работната сила в България е изключително ниска: по този показател България заема първо място сред останалите страни.
Но тези фактори не са достатъчни, ако липсва добре работеща съдебната система, ако липса социална и политическа стабилност. Добра съдебна система и върховенство на закона осигуряват еднакви правила за всички и лоялна конкуренция. България отново се нарежда на последните места сред 16-те страни от Централна и Източна Европа по правна сигурност (на 14-та позиция, преди Албания и Босна и Херцеговина), борба с корупцията и престъпността (на 15-то място, преди Косово), публична администрация (на 11-та позиция) и прозрачност на обществените поръчки (на последно място).
Сравнявайки конкретно тези резултати с отговорите от миналогодишната анкета, не се наблюдава промяна. По политическа и социална стабилност България се изкачва от 14-то (2015 г.) на 10-то място (под средната за Централна и Източна Европа стойност). Оценката на анкетираните членове на ГБИТК обаче е по-ниска от миналогодишната.
Образованието като ключов факторОтлично подготвена работна ръка може да стане едно от условията, които да засили конкурентоспособността ни спрямо съседните страни. България се наложи като предпочитана дестинация за аутосорсинг за редица чуждестранни компании. Разбира се, и за българската икономика, и за висококвалифицираната работна ръка би било добре, ако България изнася повече стоки и услуги с по-висока добавена стойност. По качество на професионалното и академичното образование България се нарежда съответно на последна и предпоследна позиция в сравнение с останалите страни в Централна и Източна Европа. По наличност на специализирана работна ръка – на предпоследно място. Въвеждането в България на елементи от наложилата се в Германия система за дуално професионално обучение и съобразяването с необходимостта на бизнеса от обучение на специалисти в конкретни области са някои от начините за справяне с проблеми като безработица и липса на квалифицирани кадри.
Членството в Европейския съюз е гарант за стабилностБългария предлага още повече шансове след приемането ни в Европейския съюз (ЕС). Българският пазар е динамичен и крие ниши, които тепърва ще бъдат разработвани. Той е и врата между Европа и Азия. За съжаление обаче по развитие на инфраструктурата страната ни се нарежда на 12-то място сред 16-те държави от Централна и Източна Европа. Членовете на ГБИТК са изключително положително настроени към принадлежността на България към Европейския съюз (на четвърто място, след Естония, Литва и Полша). Под средното за Централна и Източна Европа ниво се оценява достъпът в България до субсидии (обществени и от ЕС). Сравнявайки данните със стойностите от миналата година, се забелязва влошаване по този показател (2016 г.: 10-та позиция, 2014 г.: 5-та позиция). На въпроса „Искате ли в България да се въведе Еврото?“ 44 % участниците в анкетата дават положителен отговор, а 39 % се обявяват против (други 17 % нямат мнение по този въпрос). Страната ни трябва да насочи усилията си към преодоляване на проблемите, които от години пречат на предприемачите.
За сравнение на следния линк ще намерите архивни резултати от проучването от миналата 2015 г.:
http://bulgarien.ahk.de/bg/landesinfo/publikationen/ahk-konjunkturumfrage-2015/
Основните параметри на икономическите отношения между две държави са търговията и инвестициите. 
