Съдът отне и правата за упражняване на професия на д-р Виктор Попов, причинил смъртта на Галина Нигохосян
Софийският апелативен съд с присъда № 4/02.09.2018 г, постановена по въззивно наказателно дело № 569/2017 г. призна д-р Виктор Попов от ИБНМП „Пирогов“ за виновен в това, че на 29.02.2012 г. порадинемарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляващаизточник на повишена опасносте причинил смъртта на Галина Нигохосян-Николова.Това е престъпление по чл.123 НК, по силата на което д-р Попов бе осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието е отложил с изпитателен срок от три години. Осъденият д-р Попов бе лишен и от правото да упражнява лекарска професия за срок от три години.
Наскоро беше публикувано и окончателното решение на Върховният касационен съд № 220 от 18 декември 2018 г., с което остави в сила така постановената осъдителна присъда.
Делото за трагичната смърт на починалата при лапароскопска операция Галина Нигохосян-Николова продължи почти 7 години.
Фактите довели до смъртта на младата жена.
На 27.02.2012 г.Галина влиза в операционната зала на трета хирургия на института „Пирогов“ за рутинна операция на апандисит. Хирургът д-р Виктор Попов решава да направи операцията по ендоскопски метод, който често се нарича „безкръвен“, тъй като всички оперативни действия се извършват през тънки тръбички, вкарани през малки отвори в коремната стена.
Това наистина е съвременна и щадяща за болния техника, която позволява пациентът да напусне болницата само след ден-два, и съкращава възстановителния период до минимум. Но, като всяка сложна техника, налага високи изисквания към квалификацията на хирурга и предполага внимателно и точно изпълнение на всички манипулации.
Още при вкарването на първата тръбичка-троакар с режещ връх,д-р Попов причинява нараняване на най-големия кръвоносен съд в човешкия организъм – аортата. Случайност ... но не съвсем, защото, за да си спести малко време, лекарят пренебрегнал една от основните предпазни мерки при тази манипулация – издуване на корема с инертен газ.
Правилата за действие в такава ситуация изискват първо да се стабилизира състоянието на пациента, и едва след това да се възстановяват получените увреждания. Трябва веднага да се отвори коремната стена и да се спре кръвта чрез притискане на аортата в мястото на увреждането. Това трябва да стане за броени минути. След това да се извика екип от съдови хирурзи, които да зашият повредения кръвоносен съд (шиенето на кръвоносни съдове е друг занаят, много различен от коремната хирургия).
Обаче действията на д-р Попов са били насочени по-скоро към това да прикрие грешката си, отколкото да спаси пациентката. Първо се опитал да продължи операцията по ендоскопския метод и да спре кръвотечението с ендоскопските инструменти. Когато установил, че не може по този начин да овладее кръвоизлива, отворил коремната стена, но вместо да притисне аортата и да спре кръвта, той започнал да шие пробития кръвоносен съд, докато кръвта продължавала да си тече. И чак когато приключил с шиенето, тогава извикал съдовите хирурзи. Бил изминал вече цял час. За Галина всички шансове са били отдавна изпуснати. Общоизвестен е фактът, че мозъкът се уврежда непоправимо при кислороден глад, ако е с продължителност 4 до 5 минути. При Галина този критичен времеви праг за овладяване на кръвотечението е бил надхвърлен многократно именно поради забавените и неадекватни действия на оператора д-р Попов.
След приключването на операцията Галина е била настанена в Централна реанимация в много тежко състояние–хеморагичен шокс полиорганна недостатъчност.След два дни изкуствено поддържане на жизнените функции с апарати, сърцето й спряло окончателно.
Малко след трагичния случай от института „Пирогов“ наложихана общественото мнение версията, че причината за фаталния край е блокиране на техниката за лапароскопия. Тазиверсия беше отхвърлена от съда, защото веднага след операцията инструментът е бил изхвърлен от виновника за произшествието доктор Попов. Макар че по закон той е бил задлъжен да подаде сигнал за дефектно медицинско изделие до Комисията по лекарствата. Ако инструментът наистина беше дефектен, доктор Попов щеше да е заинтересован да го запази, за да може да докаже твърденията си в тази насока.
Истинската причина за тази трагедияе нарушаване на правилата за работа. Причината е престъпната самонадеяност на хирурга, който е решил, чеможе да импровизира при оперативните действия и правилата за извършване на лапароскопски операции не са задължителни за него.
