„Мери Джейн" е пиеса за борбата на една самотна майка за нейното дете. За неподозираната сила, която тя притежава да се изправи срещу изпитанията на съдбата. Сложна тема, но представена вдъхновяващо. С магнетично въображение и хумор, с любопитен поглед върху нашето объркано съвремие, но и с полет в космоса на човешката душа. Зрителят става свидетел на срещите на Мери Джейн с осем различни жени.
Всяка от които по различен начин е опора за нея. От всяка тя научава по нещо за практическото справяне с различните препятствия. Но също получава и безценния дар на неочакваното откровение и на естествената ни способност да проявяваме загриженост един за друг. През най-малките неща дори, през незначими сякаш ежедневности. През разказ за хлапаци, танцуващи в метрото. През разговори за домати. За установяването на пола на една златна рибка. За дъжда, който не иска да спре и нахлува в съзнанието ни като главоболие. Дъжд, който може да промени напълно възприятията ни и разбирането ни за всичко. В „Мери Джейн" болното дете остава невидимо за нас. Но то е образа на любовта. Силата, без която не можем. Силата, която ще видите на нашата сцена.
Ейми Херцог е сред най-известните съвременни американски драматурзи. През 2008-а година става носител на наградата „Хелън Мерил“ за изгряващ автор, а през 2012-а получава „Пулицър“ и „Оуби“ за пиесата „4000 мили“, която от пет години се играе с успех нашата сцена. Внучка на популярния композитор Артър Херцог-младши, Ейми Херцог е женена за именития театрален режисьор Сам Голд, с когото имат две деца.
Тя получава своето образование в университета Йейл, където сега води курс по драматургия. Преподавателят ѝ Ричард Нелсън казва: „Тя има огромна дарба за диалог – чист, опростен, изящен и емоционален. Той е прекрасен за актьорска изява. Нещо, което изисква талант. Ейми владееше това от самото начало. Тя е топлосърдечна, гледа на героите си със строга симпатия“. За нея продуцентът Джим Никола споделя: „Това което отличава работата на Херцог е, че когато тя изследва човешкия живот, разглежда личната съдба като неразделна част от обществените и исторически процеси на времето“.
Херцог базира много от персонажите си на конкретни хора. А „Мери Джейн“ е може би най-личният й текст, тъй като едно от нейните деца страда от сериозно невро-мускулно заболяване, наречено немалинова миопатия.
В своето есе „Трагедията и обикновения човек“ Артър Милър пише, че в съвременния свят има нов тип трагедия. Тя вече не е свързана с фигури като Едип или пък Лир, а се занимава с обикновени хора, чиято съдба ги издига до нивото на епичното. Трагичното чувство се предизвиква у нас, когато срещнем персонажи, които са готови да жертват себе си в името на нещо голямо, нещо извън представата им за „себе си“. Това със сигурност е вярно за Мери Джейн. Нейната сила пред лицето на скръбта, свързана с болестта на нейното дете е изключителна! Като цяло, скръбта е нещо много лично, всеки я преживява по различен начин.
Ейми Херцог тук дава един образ на скръбта, оцветен от мистичните форми и багри на главоболието. Но извън този аморфен образ, тя показва и конкретните очертания на друга страна на болката. Показва начинът, по който общността ни помага да се справяме с нея, да преодоляваме страданието. А именно, чрез емпатията и хумора, които сме способни да даваме и получаваме. Които са смисъл и просветление по пътя ни към приемането на ударите на съдбата и са символ на потенциала за сила и красота в живота на човека. На човека с малка буква, на човека, когото наричаме „обикновен“.
