Европейската комисия стартира нова инициатива за привличане на изследователи и учени в Европейския съюз, най-вече такива от Съединените щати. Програмата „Избери Европа за наука“, подкрепена с над половин милиард долара, е предназначена да предложи алтернатива на изследователите, които са били принудени да търсят нови възможности след съкращенията на научното финансиране, наложени от администрацията на президента Доналд Тръмп.
Програмата ще инвестира 500 милиона евро (568 милиона долара) между 2025 и 2027 г. за набиране на специалисти в различни области на знанието, които да дойдат и да работят в Европа. Инициативата включва и цел държавите членки да отделят 3% от своя БВП за научноизследователски и развойни проекти до 2030 г.
„Ролята на науката в днешния свят е поставена под въпрос“, посочи Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, в изявление наскоро. Според нея това е гигантска грешка, имайки предвид предизвикателствата в сферите на здравеопазването, новите технологии и климата.
Планът, първоначално предложен от френското правителство, предлага също така създаването на дългосрочни „супергрантове“ за изключителни изследователи, за да им се осигури финансова стабилност (те биха продължили седем години). Програмата планира също така да удвои размера на финансовата подкрепа, достъпна в момента за тези, които решат да се преместят в Европейския съюз.
„Европа разполага с всичко необходимо, за да процъфтява науката: имаме стабилни и устойчиви инвестиции; имаме инфраструктурата; имаме ангажимента за отворена и съвместна наука, имаме социална пазарна икономика, която осигурява достъп до добри училища, образование и здравеопазване за всички.“, казва фон дер Лайен.
Тя обаче признава, че учените в ЕС все още се сблъскват с по-сложна бюрокрация в сравнение с други региони на света.
В тази връзка беше обявено, че блокът ще въведе нов Закон за европейското изследователско пространство, за да закрепи правото на свободно движение на знания и данни в рамките на блока и по този начин да засили свободата на научните изследвания.
Според данни на Европейската комисия, 2 милиона изследователи работят в момента на континента, което представлява една четвърт от общия брой в световен мащаб. Фон дер Лайен също така подчерта, че ЕС управлява най-голямата международна изследователска програма: „Хоризонт Европа“, с годишен бюджет от над 95 милиарда евро. Това финансиране е подкрепило 33 носители на Нобелова награда през последните четири десетилетия.
„Искаме Европа да бъде лидер в приоритетните технологии – от изкуствения интелект до квантовата наука, от космоса, полупроводниците и микроелектрониката до дигиталното здравеопазване, геномиката и биотехнологиите. Искаме учени, изследователи, академици и висококвалифицирани работници да изберат Европа“, заключи фон дер Лайен.
Европа иска да спечели американските изследователи
Предложеният от президента Тръмп бюджет за фискалната 2026 година очертава сериозни съкращения за американските научни агенции. Ако бъде приет, бюджетът на Националната научна фондация ще бъде намален с 56%, докато бюджетът на Националните здравни институти (NIH) ще намалее с около 40%.
Тези решения, заедно с опасенията относно бъдещи съкращения на финансирането, доведоха до отлив на изследователи от САЩ, като сега учените се стремят да продължат кариерата си извън страната. Анализ, публикуван в Nature, установи, че 75% от анкетираните американски учени обмислят да напуснат страната. Междувременно данни от Nature Careers, глобална платформа за научна заетост, разкриват, че между януари и март тази година американските специалисти са изпратили с 32% повече кандидатури до чуждестранни институции в сравнение със същия период през 2024 г.
В същото време международният интерес към работа в Съединените щати е намалял значително. През първото тримесечие на годината заявленията от учени от Канада, Китай и Европа към американски изследователски центрове са намалели съответно с 13%, 39% и 41%.
На този фон европейските институции засилиха усилията си за привличане на американски таланти. Университетът Екс-Марсилия във Франция наскоро стартира „Безопасно място за наука“ – програма, насочена към приемане на американски изследователи, отхвърлени, цензурирани или ограничени от политиките на Тръмп. Този проект е подкрепен с инвестиция от приблизително 15 милиона евро.
В същия дух, Обществото „Макс Планк“ в Германия обяви създаването на Трансатлантическата програма „Макс Планк“ , чиято цел е да се създадат съвместни изследователски центрове с американски институции.
Испания се стреми към водеща роля
Хуан Крус Сигудоса, държавният секретар на Испания по въпросите на науката, иновациите и университетите, подчерта, че Испания участва активно в привличането на глобални научни таланти и дава приоритет на области като квантовите биотехнологии, изкуствения интелект, съвременните материали и полупроводниците, както и на всичко, което укрепва технологичния суверенитет на страната.
За да постигне това, правителството на Педро Санчес засили съществуващите програми. Програмата ATRAE, която има за цел да привлече утвърдени изследователи да пренесат работата си в Испания, е подсилена с 45 милиона евро за набиране на учени, които са лидери в стратегически области, със специален акцент върху американски експерти, които се чувстват „пренебрегнати“. Тази програма предлага допълнително финансиране от 200 000 евро на проект на избраните от Съединените щати.
По подобен начин програмата „Рамон и Кахал“ – създадена преди 25 години за подпомагане на кариерата на млади учени – е увеличила финансирането си със 150% от 2018 г. насам, което позволява финансиране на 500 изследователи годишно, от които 30% са чужденци.
„Ще засилим усилията си за привличане на таланти от Съединените щати. Искаме те да дойдат, за да се занимават с най-добрата възможна наука, без идеологически ограничения. Научните и технологичните знания ни правят по-добра страна, защото генерират споделен просперитет и визия за бъдещето“, казва Сигудоса в изявление пред испанската международна информационна агенция EFE след обявяването на програмата „Избери Европа за наука“.
