Влизането на България в еврозоната, което се очаква на 1 януари 2026 г., на фона на икономическа активност над потенциала, налага необходимостта от по-консервативна фискална политика. Според анализ на Съвета за икономически анализи, озаглавен „Макроикономически ефекти от въвеждането на еврото“, е нужна постепенна консолидация на публичните финанси за смекчаване на рисковете от икономическо прегряване. Доц. Пламен Ненов, секретар на Съвета, подчертава тези ключови аспекти.
Анализът, представен от доц. Ненов, разглежда макроикономическите ефекти от приемането на единната европейска валута. Особено внимание трябва да се обърне на мерки, които повишават производителността. Необходимо е създаване на условия за насърчаване на инвестиции и иновации в по-продуктивни и експортно ориентирани сектори.
От съществено значение са и политиките за развитие на капиталовия пазар, с цел фондовата борса да поеме по-голям дял от инвестиционната активност. Същевременно трябва да се въведат мерки за ограничаване на прекомерното поскъпване на жилищата. Тези мерки ще подкрепят средносрочната финансова стабилност, като предотвратят натрупването на дисбаланси на пазара на недвижими имоти.
Опитът на други страни от Източна Европа, приели еврото, показва, че ключовият канал на въздействие е елиминирането на валутния риск. Това води до по-ниски лихви, покачване на цените на активите и повишен интерес от чуждестранни инвеститори. Краткосрочните и средносрочните ефекти са сходни със стимулираща парична политика – ръст на търсенето, потреблението и инвестициите, но тези ефекти са по-трайни.
На пазара на труда в тези страни се наблюдава увеличение на заетостта и заплащането, като ефектите върху заетостта са най-силни в сектори като строителство, търговия на дребно, хотелиерство и ресторантьорство. Анализът отбелязва, че ръстът в производителността на труда е значително по-слаб в сравнение с увеличенията в заплащането.
При инвестициите в дълготрайни активи се отчита средносрочно повишение както в сгради и инфраструктура, така и в активи, свързани с иновации и дигитализация. Ефектите върху външната търговия са по-умерени: вносът видимо нараства, докато износът остава сравнително стабилен. Това показва, че стимулиращите въздействия се проявяват предимно чрез вътрешното търсене.
За България се прогнозира по-ограничен стимулиращ ефект спрямо други нови членки, тъй като стабилният валутен борд вече е редуцирал голяма част от валутния риск. Въпреки това, скокът на цените на жилищата и фондовия индекс около конвергентния доклад предполагат, че ефектите може да се окажат по-значими. Наблюдава се и относително увеличение на инвестициите в нематериални активи, свързани с иновации, както и в оборудване за дигитализация.
Ефектът върху търговията е доминиран от значително нарастване на вноса, докато брутният износ не показва съществена промяна. Това се дължи основно на преориентирането на търговските потоци към страни от еврозоната и стимулирането на вътрешното потребление.
Възможните въздействия върху българската икономика са силно условни и зависят от лихвения спред преди приемането на еврото. Липсват актуални данни за тримесечните операции на междубанковия пазар за точна преценка на компресията на лихвите. Използвайки данни от средата на 2018 г., лихвеният спред е около 0,3%, което позиционира България за малка лихвена компресия, сходно с Кипър и Словакия, поради ниския остатъчен валутен риск.
Реакцията на българската фондова борса (SOFIX ръст от около 22% между май и август) и ускореният ръст на цените на жилищата обаче сочат към потенциално по-голямо въздействие. Тъй като икономическата активност вече е над потенциала според БНБ, допълнителното краткосрочно стимулиране може да напрегне пазара на труда, водещо до по-силен ръст на заплатите спрямо заетостта.
