На фона на последиците от Ковид мерките и сътресенията на пазарите на жизненоважни суровини, централните банки в Америка и Европа започнаха да предприемат знакови действия. В същото време основните борсови индекси са на червено, а редица анализатори и лидери на компании заговориха за дългосрочни икономически спадове. Въпросът, който финансовите експерти си задават в момента, е: „Ще се стигне ли до рецесия?“ Рецесиите обикновено са белязани от понижаване на брутния вътрешен продукт на дадена икономика през няколко последователни тримесечия. Това е съпроводено с предпазливост у потребителите и инвеститорите, както и по-ниска покупателна способност.
В момента потребителските цени в САЩ се увеличават с най-бързия си темп от 40 години насам. През април стана ясно, че индексът на потребителските цени, който измерва т.нар. кошница от стоки и услуги, се е повишил с 8,5% на годишна база, което надхвърли дори завишените прогнози на Dow Jones за 8,4%. Миналата седмица Федералният резерв повиши основния си лихвен процент с половин процентен пункт, което е най-агресивното му увеличение от 22 години. По същество централната банка сега трябва да възстанови баланса между търсенето и предлагането, така че да има достатъчно застой в икономиката, за да се облекчи натиска върху заплатите и цените. Това обаче е сложна задача, тъй като прекалено много пари бяха създадени от нищото в последните две години и деликатното равновесие на пазарите е силно нарушено.
Директори на няколко големи европейски компании вече загатнаха, че виждат опасност от сериозна рецесия, която постепенно настъпва в Европа. Без съмнение е, че Старият континент е особено уязвим заради последиците от войната между Русия и Украйна, свързаните с нея икономически санкции и опасенията за енергийните доставки.
Изпълнителният директор на германския инженерен и технологичен гигант Bosch – Стефан Хартунг, коментира наскоро пред медии, че рецесия се очаква, но предпоставките за нея са все още в процес на създаване. Той посочи, че тъкмо сега, когато светът излиза от Ковид кризата, продължава да се наблюдава голямо потребителско търсене в сектора. „Това означава, че за определен период от време това търсене ще продължи да съществува, въпреки че виждаме повишаването на лихвите и увеличението на цените, но в един момент това няма да е просто криза на предлагането, а ще бъде също и криза на търсенето, и тогава със сигурност ще сме в дълбока рецесия“, заяви Хартунг.
На 5 май Английската централна банка предупреди, че икономиката на Обединеното кралство ще изпадне в рецесия тази година. Въпреки прогнозите за сериозен спад на доходите на домакинствата, Комитетът по паричната политика на банката гласува да ги свие допълнително, повишавайки основния лихвен процент с четвърт пункт до 1%. Това е най-високото му ниво от февруари 2009 г. Комитетът заяви, че „не е в състояние да предотврати“ влошаване на положението на домакинствата във Великобритания и ролята му е да гарантира, че инфлацията ще спадне до здравословните 2% устойчиво в средносрочен план.
Ситуацията във Франция също не изглежда особено оптимистична. Потребителската инфлация за април е 4,8% на годишна база, а промишленото производство е на минус вече няколко поредни месеца. Най-засегнати от прекъсванията във веригите за доставки, причинени от войната, са секторите за производство на машини, специално оборудване и автомобили. В резултат на това автомобилното производство в страната сега е с 34,2% под нивото си преди пандемията. Според Шарлот дьо Монпелие, анализaтор във финансовия гигант ING, френската икономика е „на ръба на техническа рецесия“.
След лек растеж от 0,2 на сто през първото тримесечие на 2022 г., европейската икономика стагнира, а за разлика от ФЕД и Английската централна банка, ЕЦБ все още обмисля следващия си ход. Всички очакват Европейската централна банка също да повиши лихвите. Такова действие обаче тя не е предприемала от 2011 г. насам, а отделни членове на управителния съвет коментираха, че е редно да се изчакат макроикономическите данни за второто тримесечие преди да се мисли в такава посока.
