Софтуерният сектор в България, въпреки сигналите за забавяне на растежа през последните години, продължава да демонстрира жизненост и остава ключов фактор за националната икономика. Докладът „БАСКОМ Барометър 2025“ очертава, че индустрията генерира значителен принос към БВП, износа и публичните финанси.
Прогнозите за 2025 година са експортът да достигне приблизително 9,53 млрд. лв., като делът на сектора в общия БВП се очаква да надхвърли 5%. През 2024 г. се регистрира 11,5% ръст на приходите, като приходите от износ достигнаха 8,8 млрд. лв., което е увеличение с над 1,04 млрд. лв. на годишна база. Над 87% от всички приходи са генерирани от експорт, което утвърждава сектора като номер едно по износ на услуги и лидер в инвестициите в научно-развойна дейност, с дял от 33,4%.
Крум Хаджигеоргиев, председател на УС на БАСКОМ, коментира, че забавянето е усетимо в бюджетите и проектите, но е типично за зрели индустрии. Той подчертава, че растежът не е даденост, но запазва оптимизъм, тъй като софтуерната индустрия е стратегическа и жизненоважна за икономиката.
Вътрешно допитване сред членовете на БАСКОМ показва умерен оптимизъм: близо 60% от компаниите очакват ръст на продажбите и пазарния дял, но най-уязвими остават микро- и малките предприятия. Над 85% от фирмите планират да намалят темпа на ръст на възнагражденията, а над 35% обмислят замразяване на инвестициите или промяна в бизнес модела.
ИТ секторът е сред най-силните работодатели, като през 2024 г. са създадени 1090 нови работни места, а общият брой на заетите специалисти надхвърля 60 хиляди. Очакванията за 2025 г. са общият принос към държавния бюджет от данъци и осигуровки да достигне над 2,79 млрд. лв. – ръст от 130 млн. лв. спрямо предходната година. Едно работно място в сектора генерира три пъти повече публични приходи от средното за страната, подчертавайки стратегическото значение на ИТ талантите.
Наблюдава се и тенденция към изравняване на възнагражденията между София и регионите, което сигнализира за по-балансирано териториално развитие на високотехнологичната заетост. Софтуерният бранш очаква общи приходи от 10 млрд. лв. за 2024 г., въпреки че се обяви срещу предложеното увеличение на осигурителния доходи.
Анализът на DEV.BG за 2024–2025 г. показва нормализиране на пазара на труда, като общият брой обяви остава стабилен, но има трансфер на търсенето. Наблюдава се намаление на обявите за класически роли като Manual QA и PHP, докато се увеличава интересът към Machine Learning, AI, Data Modelling, CyberSecurity и ETL/Data Warehouse. Тази трансформация е пряко свързана с навлизането на AI и автоматизацията.
Увеличава се съотношението на кандидати за една обява над десет пъти, което показва, че пазарът преминава през естествена реорганизация, а не през спад. Конкуренцията между кандидатите е добра новина за най-подготвените специалисти, които компаниите могат да наемат.
БАСКОМ отправя призив за ускорена дигитализация и трансформация на останалите ключови сектори на икономиката. Георги Янчев предупреждава: ако образованието, земеделието, здравеопазването, индустрията и публичният сектор не се модернизират, рискът е България да остане икономика с един-единствен високотехнологичен стълб, въпреки неизбежното технологично бъдеще.
Георги Брашнаров, вицепрезидент на European DIGITAL SME Alliance, сподели позитивни европейски тенденции от форума Digital SME Summit. Той акцентира, че силата на Европа в ИКТ сектора е в малките и средни предприятия. Наскоро публикуваният „Digital Omnibus“ цели намаляване на регулациите по отношение на ИИ, GDPR и Cyber Security Act, подкрепяйки темата за „Europe First“.
Брашнаров смята, че Европа започва да придобива самочувствие в съревнованието със САЩ и Китай. За реален единен дигитален пазар са необходими публично-частни партньорства, включително паневропейски VC фондове и сдружения за по-ефективен контрол върху европейските средства. Алиансът на създава каталог с европейски дигитални суверенни решения и етикетни „Софтуер, направен в Европа“. Развива се и „Режим 28“, целящ регистрация на паневропейски стартъпи, които да заобикалят националните законодателства.
Любомир Дацов потвърди глобалната картина на забавяне на растежа и напрежение на пазара на труда, което е видимо и в големите икономики. Той отбеляза, че ако разходите за труд растат при забавяне на пазара, това сигнализира за натрупване на напрежение в системата. Прогнозите сочат задържане или лек спад на световния растеж през 2026 и 2027 г., като Индия и Виетнам са основните двигатели на растежа в Азия. В ЕС тревога предизвиква забавянето на Германия, Нидерландия, а вече и Италия, което поставя огромни предизвикателства пред публичните финанси и нуждата от политики за стимулиране на растежа.
