Технологиите се развиват с главоломна скорост и след 10 години светът вероятно ще бъде съвсем различно място от това, което е днес.
Това ще се случи благодарение на технологиите, които се появяват в момента, като AI, квантовите изчисления и биотехнологиите. Имайки предвид тези обстоятелства, ето кои може да се окажат най-сериозните теми в тази област до 2035 г.:
Цифрова идентичност и суверенитет на данните
Тъй като прекарваме все повече време в дигитални пространства и провеждаме по-голяма част от дейността си онлайн, разликата между нашата физическа и цифрова идентичност става все по-размита. До 2035 г. нашата цифрова идентичност ще се е превърнала в неразделна част от това, което сме. Залозите за кражба на самоличност са по-високи от всякога, като се развиват отвъд просто потенциала да ни навредят финансово и обхващат кражбата на цялата ни цифрова личност.
Това се влошава от нарастващото разпространение на дълбоки фалшиви и синтетични медии, което ще създаде нови предизвикателства за системите, предназначени да удостоверяват нашите цифрови самоличности. Освен това въпросите около основното ни право на неприкосновеност на личния живот ще бъдат по-критични от всякога в епоха, в която изкуственият интелект и биометричните технологии могат тривиално да свържат онлайн поведението ни с идентичността ни в реалния свят.
Едно потенциално решение на въпроса за суверенитета на данните може да се крие в децентрализираната технология, където криптираните и разпределени системи могат да дадат на хората известен контрол върху това кой има достъп до техните данни или да наблюдава дадена цифрова дейност. Това вероятно ще предизвика по-широк дебат относно деликатния баланс между неприкосновеността на личния живот и поверителността.
|
Квантова сигурност
До 2035 г. квантовите компютри ще се развият до такава степен, че днешните мерки за криптиране, използвани за защита на всичко от банковата ни сметка до личните ни комуникации, може да са остарели. Корпорациите и дори правителствата ще открият, че наливат огромни количества ресурси в надпреварата за разработване на все по-мощни форми на „квантово безопасна“ криптография.
Финансовите транзакции, силно личните здравни данни, поверителната правителствена и бизнес информация и тайните на интелектуалната собственост са потенциално уязвими. Това ще създаде технологични предизвикателства, но също и глобални трудности за сигурността, тъй като информацията, съхранявана в криптирани хранилища, отдавна считани за безопасни, става тривиална за всеки с достатъчно мощен компютър за достъп. Преодоляването на тези предизвикателства ще изисква планиране, инвестиции и разработване на нови рамки за глобално сътрудничество в областта на сигурността на данните.
Глобализирана киберсигурност
Днес киберсигурността се фокусира главно върху защитата на бизнеса и физическите лица от рискове, породени от кибер кражби и измами. След 10 години приоритет на експертите по киберзащита ще е националната сигурност. През последните години наблюдаваме увеличаване на санкционираните от държавите кибератаки, насочени към бизнес и гражданска инфраструктура с цел разстройване на икономиките и сеене на страх и несигурност. До 2035 г. е възможно защитата на населението от въздействието на кибератаки от враждебни нации или терористични организации да бъде също толкова приоритет, колкото и защитата срещу заплахата от физическа атака и инвазия.
Тъй като нашата зависимост от взаимосвързани мрежи продължава да расте, нарастват и потенциалните щети, които могат да бъдат нанесени. Критичната инфраструктура и финансовите системи ще бъдат насочени и прекъсвани с нарастваща честота. На обществено ниво все по-усъвършенстваната технология за дълбоки фалшификати прави по-трудно разграничаването на фактите от измислицата, ускорявайки разпространението на пропаганда и дезинформация и потенциално подкопавайки демократичните процеси, както и доверието в националните институции.
Може дори да се окажем изправени пред реалността на „тоталната кибервойна“, където противопоставящите се фракции хвърлят всичко, което имат, за да унищожат способността на враговете си да използват технологии, оставяйки населението без достъп до жизненоважна информация и услуги.
Биосигурност и невросигурност
Тъй като технологии като редактиране на гени и взаимодействие мозък-компютър (BCI) стават обичайни, възникват въпроси относно защитата на абсолютните лични данни, съдържащи се в самата ни ДНК. В рамките на десет години дори може да се окаже, че трябва да защитим най-съкровените си мисли срещу субекти, които искат да ги отвлекат за собствените си цели. Това може да е продажба на нашите генетични данни за неетични изследователски цели. Може и да е четене на мислите ни, за да измислят как да ни манипулират и контролират (или просто да ни продават неща).
Ще се появи новото поле на невросигурността, фокусирано върху защитата на данните, които могат да бъдат събрани от мозъчни вълни и неврологична активност от неоторизиран достъп и манипулация. Ще трябва да се разработят стабилни технологични, етични и правни рамки, за да се гарантира, че тази плашеща перспектива няма да стане реалност.
Тъй като технологичният пейзаж се развива бързо, тези тенденции в областта на поверителността и сигурността не само оформят бъдещето ни, но също така ни напомнят за продължаващата отговорност да балансираме иновациите с етичните съображения, като гарантираме, че докато навлизаме в следващото десетилетие, нашият свят остава свързан и сигурен.
