В спор с икономистите Левон Хампарцумян и Георги Ангелов изложих следните аргументи:
1) В България трябва да се проведе референдум за еврото, точно както се проведоха референдуми в Швеция и Дания;
2) Еврото все повече започва да прилича на вечно девалвираните в миналото италианска лира и гръцка драхма, тъй като ЕЦБ се занимава с количествени улеснения или с печатане на пари. Истинският дебат би трябвало да бъде за това, как да направим валутния ни борд още по-стабилен, а не за това, дали да приемаме или не високорисковото евро;
3) ЕЦБ е тотално провалена в паричната си политика, тоест централната банка на Еврозоната е основен виновник за високата инфлация в Хърватия, България, а и в цяла Европа в последните три години;
4) ЕЦБ не е в състояние да овладее създадената от самата нея коварна инфлационна спирала, тъй като италианските политици не й позволяват да повиши достатъчно лихвите си, от страх да не би свръхзадлъжнялата Италия да фалира. С други думи, ЕЦБ е вечен заложник на нерешимите италиански дългови проблеми и затова инфлацията е оставена да вилнее в Еврозоната. Доказателството за това е, че при по-висока инфлация в Еврозоната отколкото в САЩ в последните две години парадоксално основният лихвен процент на Федералния Резерв е на доста по-високо ниво отколкото този на ЕЦБ, когато би трябвало да бъде точно обратното;
5) Еврозоната има огромни институционални несъвършенства. В нея постоянно изникват като гъби всякакви нови и нови спасителни механизми за банки и държави. Мнението на британската икономическа школа в
Международните Финанси е крайно критично относно наличието на какъвто и да е институционален потенциал в Еврозоната.
