Докато функционирането на единия ядрен блок от двата, които имаме е под въпрос за следващите 2 години, а дългосрочно не създаваме нови мощности; докато затваряме въглищни централи, а Германия отваря; докато има свръхскъп данък въглеродни емисии, който смазва финансово половината от електроенергийния ни потенциал - ТЕЦ-овете - ни; докато трошим своебразната батерия “Чаира” непоправимо; докато си застрашаваме енергийната сигурност в ера, в която цивилизацията и прогреса зависят от нея; докато ние се радваме, че вкарваме все повече ВЕИ като дял от електропроизводството, защото намалява количеството, което произвеждаме и трябва да внасяме; докато не съзнаваме, че централите, ползващи изкопаеми горива са незаобиколим балансьор на колебливото производство на ток от слънце и вятър…
Не, това няма да е “прецедент”. А новото нормално. И е срамно, но още по-лошо: опасно е…
