Нима Европа отново е бременна с “нацизъм”...
Колективният Запад се събра отново в “бирхалето” - онова “мюнхенското”, от времето на незасъхналото мастило и восъчни печати по “договора от Версая” - узаконил “войната” като най-големия бизнес със съдбата на народите…

Същият “колективен Запад” - отново бързо забравил, че преди да заклеймиш войната, трябва да прокълнеш причините й… Да забършеш пяната от собствената си уста, потопена в халбите на онова “мюнхенско бирхале”…

Днес от “колективиния западен телекран” колективно звучи вагнеровият “Пърсифал” - след колективната забрава на бетховеновата “Ода на радостта” и колективното “запушване устата” на колективно “посоченото зло”… Каква алюзия с първата реч в онова “бирхале” под надслова: “нашите врагове живеят сред нас”…

Колективният Запад отново тръгва на Изток в търсенето на “Свещения Граал” с оня познат от “мюнхенското бирхале” символен жест - изпъване ръката откъм сърцето към изгрева на Слънцето откъдето "идвало злото"...

………………………………..

Нима Европа отново е бременна с “нацизъм”…

Този път заченала “ин витро”… Не след “мюнхенски пуч” в бирхалето, а след бурни ръкопляскания на целокупната мюнхенска конференция за сигурност след заявката на украинския президент - да наруши ядрения неутралитет на раздираната от олигархични противоборства държава, ако Европа не подкрепи “Неговата борба”…

Толкова бурни евроаплодисменти, че още в самолета обратно към изпепелената от осемгодишната гражданска война украинска душа - “олигархичната марионетка” насрочва датата за “кристалната нощ” срещу “московитите”…

И като извикан на “бис” от аплодисментите професионален “шоумен”, уточнява със “сценаристите” си - кога ще е готова “бомбата” - оръжието на “неговото възмездие”…

Онази “бомба”, довела до самото айнщайново прозрение, че “явно политиката е по-сложна от физиката”… И опенхаймеровото признание след успешния лабораторен експеримент на Апокалипсиса:.. знаехме, че светът ще се промени необратимо - някои се смееха, други плачеха, а всички останали - мълчаха…

…………………………

Всяка война се състои от поредица “специални военни операции” - “сталинградска”; “арденска”; “берлинска”; “сеулска”; “сайгонска”; “багдатска”; “белградска” и прочие…

Както и всеки мир от множество “мирни конференции” - “парижка”; “техеранска”; “ялтенска”; “потсдамска”; “вашингтонска” и т.н…

Но всяка война, както и тази, започналата като братоубийствена още преди осем години с падането на първия снаряд върху една донецка детска площадка, и навярно завършваща с финална “военна операция” за възпиране планирано изтребване на мирно население заради “несъвместимата му с цивилизования Запад културна идентичност” - навява спомена от “онова бирхале”…

Спомена за онова “колективно мълчание” на и тогавашния “колективен Запад” или за бурните аплодисменти на днешния европарламентарен консенсус, подклаждан от англосаксонската надменност, прикриваща вродения комплекс от евразийската непредсказуемост…

Колкото до днешния социалдемократичен канцлер, който го напушавало смях при споменаване на думата “геноцид” - историята още отсега ни отне възможността да запомним, произнесем и изпишем името му… Така, както Историята се е погрижила да не можем да забравим прозвището на неговия далечен предшественик по длъжност, от онова “мюнхенско бирхале”…

В противен случай, остава открит въпроса - нима Европа отново е бременна с “нацизъм”…

Вижте още:

На 5 август 2022 г. Обединена българска банка (ОББ), част от белгийската финансова група KBC, и Националният гаранционен фонд (НГФ), част от групата на Българската...