Саботажът на тръбите на "Северен поток" 1 и 2 значи, че за Германия конкретно, а и Европа като цяло, вече няма връщане назад.
Разводът с Русия в икономическо-енергийно отношение вече е окончателен. Икономическият модел, при който високо продуктивната промишленост на държави като Германия се захранва с евтините суровини на Русия вече е дори физически (освен политически) невъзможен, поне в обозримо бъдеще.
Третата опция за връщане към стария модел вече не стои пред Германия и ЕС. Остава само и единствено дилемата, за която предупреждавам от началото на тази война - зелената климатична идеология или икономическия модел.
Едното ще трябва да бъде жертвано за другото. Или целите на Зеления преход ще трябва да бъдат значително ревизирани надолу, за да се допусне поне частично завръщане към собствени ядрени и конвенционални източници на енергия, или пеем опелото на европейската (и особено германската) промишленост.
Всъщност, дори да се вземе решението да се жертва Зеления преход, икономическите негативи от настоящата геополитическо-енергийна криза са неизбежни, но поне ще са по-леки. При другия сценарий заплахата от деиндустриализация е реална и износа на ЕС ще стане неконкурентен спрямо промишлените сили на Източна Азия - Япония, Китай и Южна Корея.
Дългосрочните последствия на тазгодишните събития за Европейския съюз са от историческо значение. Германия е икономическият колос на еврозоната, който крепи целия паричен съюз със своята стопанска продуктивност и фискална стабилност. Промишленият ѝ сектор е основен пазар и за износа на страни в Източна Европа, включително такива извън еврозоната - като България.
Ако този икономически колос бъде пречупен, материалното бъдеще за всички държави в ЕС може да стане много мрачно.
