Идващата "алтернатива" са различни ислямистки групировки, които тепърва ще се сбият за властта. На практика очаквам Сирия като държава да се раздели на различни анклави, управлявани от враждуващи групировки на муджахидините. Да, точно, муджахидини (те така продължават да определят себе си).
Сирия е последната арабска страна, паднала под настиска на последната ислямска (започнала като цветна) революция. Вероятно ще последва съдбата на Ирак и Либия.
С падането на Асад приключва окончателно ерата на баасисткото движение в Близкия Изток и се отваря вратата за ислямска екзотика. Сега въпросът е кога и къде ще тръгне новата версия на Ислямска държава.
Почва за радикализация и възстановяване (на практика) на Халифата вече има. Обширни безконтролни територии между Ирак, Сирия и Либия могат да бъдат плацдарма за връщане на онова, което прибързано някои смятат, че окончателно е приключило. Имам предвид Ислямска държава, родила се от групировката ИДИЛ. Вероятно до месеци ще се появи новият проповедник, който да тръгне да обединява и превзема територии и групировки за създаването на държавата на Исляма.
Положението е Сирия следва логиката на предходни процеси. Ударите по Хизбула, оттеглянето на Хизбула от Сирия, оттеглянето на иранските части от Сирия, все факти, предизвестяващи края на режима на Асад (светски) и замяната му с религизно-паравоенни структури.
Мир скоро там няма да има. Въпрос на кратко време е да започнат и гоненията. А това ще отприщи нови вълни от мигранти към Европа - една част през Балканския път през Турция.
Още при убийството на Хасан Насрала направих прогноза, че това ще отключи процеси точно в тази посока. Хакан Фидан, турският външен министър, заговори за възстановяване на страната и връщане на милиони сирийци там. Интересно кой и как ще възстановява държава, срината от война и кой би се върнал при ислямистките групировки?
По-скоро това е знак, че Турция се кани да анексира части от бившата Сирийска арбаска република, разбира се в името на мира...
Приключването на един въпрос отваря няколко други. Падането на Асад отваря пътя на кюрдските анклави към нещо като автономия, което вероятно да трасира пътя към създаване на самостоятелна кюрдска държава на териториите от Сирия и Ирак.
Това е част от американската стратегия за региона.
Въпрос на време е такава държава да бъде създадена с гаранциите и подкрепата на Вашингтон. На Анкара въобще няма да й хареса, но това е един от резултатите от сирийската революция. Вероятно десетилетия Сирия ще бъде раздирана като територия от война между различни групировки, т.е. извор на насилие, тероризъм, престъпност, черна дупка насред Близкия Изток, която ще генерира нестабилност. Вероятно териториите на Шам (Сирия) ще се превърнат и в едно от най-големите наркодепа в Средиземноморието, ако не и в света, заради перфектото местоположение.
Най-прецакана, разбира се, е Европа, защото ще трябва да се справя с два проблема - стария с миграцията и относително новия - с новия тип ислямски фундаментализъм. Защо това е проблем за Европа? Защото инфилтрацията вече е прекалено голяма, а службите и протоколите за сигурност в Европа срещу ислямския радикализъм не работят. Влизаме в десетилетие на атентати, кръв и насилие.
Вероятно за този тип локални конфликти, говореше Кисинджър във вече далечната 2001 г. За България в контекста на горното се засилват двата проблема - с нелегалната миграция и с тероризма (като ние сме по-скоро логистична база за износ на ислямска революция в новите й форми към Западна Европа).
Място за оптимизъм няма. Не и ако не се преформатира изцяло политиката ни за национална сигурност. А службите и най-вече разузнаването и МВР трябва да се реорганизират тотално, защото методиките им са твърде остарели срямо новто време. Разни хора се движат и действат необезпокоявано на наша територия, ние нямаме представа с какво точно се занимават, вървят едни финансови потоци, чийто произход е съмнителен, а крайните точки миришат на тероризъм. Дали ни харесва или не няма никакво значение.
