Една от двадесетте точки в плана на американския президент Доналд Тръмп за прекратяване на войната в Газа гласи, че „след като всички заложници бъдат върнати, членовете на [Хамас], които се ангажират с мирното съжителство и предадат оръжията си, ще получат обща амнистия. На тези, които желаят да напуснат Газа, ще бъде осигурен безопасен проход към приемащите страни.
Въпреки че тази точка засяга съдбата на лидерите на Хамас и видни активисти, и по-специално военното му крило, отваря вратата за дебати вътре и извън движението относно възможността за нейното изпълнение, изглежда, че като се съгласява с общите принципи на американския план, движението е готово да приеме такава опция. Проблемът, който ще последва, е определянето на имената и критериите. Източници от Хамас съобщиха на Asharq Al-Awsat, че движението ще се опита да попречи на прилагането на такъв вариант чрез преговорите, които започнаха в Шарм Ел Шейх, Египет, в понеделник, и ще се стреми да постигне споразумение по този въпрос, който ще бъде един от трудните въпроси, които могат да срещнат значителни препятствия.
Източниците посочват, че този въпрос може да бъде повдигнат във втората фаза на преговорите, а не в първата, която се фокусира върху започването на примирие, размяната на затворници и линиите за оттегляне. Те добавиха, че движението може да предложи алтернатива, а именно да задържи останалите лидери и видни членове на движението в ивицата в замяна на гаранции за сигурност, че те няма да се ангажират с никакви дейности срещу Израел, докато примирието е в сила. Ако движението бъде „принудено” да се съгласи с такъв план в настоящия му вид, то ще работи за определяне на конкретен брой и имена, които да напуснат ивицата Газа, според източниците.
Ключови опции
Клаузата за „безопасно преминаване” в плана на САЩ има за цел да успокои движението, че неговите лидери и активисти, които напускат ивицата Газа, ще бъдат в безопасност и няма да бъдат преследвани от Израел, който в миналото е преследвал лидерите на движението в чужбина, като най-скорошният случай е експлозията в столицата на Катар Доха миналия месец. Планът не уточнява коя страна би приела депортирането на тези лидери и активисти.
Източници от Хамас заявиха пред Asharq Al-Awsat, че досега не са обсъждани идеи относно това кои страни биха могли да приемат лидерите и видните членове на движението, които Израел може да поиска да бъдат депортирани от ивицата Газа. Те добавиха, че ако тази клауза трябва да бъде приложена, има много варианти, но приоритетът ще бъде да се предотврати депортирането. По отношение на тези възможности източниците посочват, че Турция, Алжир, Мавритания и Малайзия са „сред най-достъпните страни“.
Те отбелязват, че досега не е установен контакт с никоя от тези страни. Те предполагат, че въпросните лица вероятно ще бъдат прехвърлени в Египет за кратък период, докато се установи контакт с други страни, които да ги приемат.
Същото се случи с палестинските затворници, които бяха депортирани от палестинска територия след освобождаването им в рамките на последната сделка за размяна на затворници, която се състоя между януари и март, преди да бъде преустановена от възобновяването на войната от страна на Израел. Източниците смятат, че Турция и Мавритания вероятно ще бъдат най-отворените страни, ако се вземе решение за депортиране на лидерите и видните членове на движението и Хамас бъде принуден да приеме това условие, като отбелязват, че те са сред страните, които най-малко вероятно ще се сблъскат с натиск или кризи, свързани с приемането на тези лица, както и по съображения за сигурност.
Предишни цели
В течение на почти две години война в Газа Израел засили атаките си срещу лидерите на Хамас, както в ивицата, така и в страни, където не се очакваше да бъдат предприети такива опити на тяхна територия. Последният от тези опити беше в Доха, където на 9 септември се проведе среща на делегация от движението за обсъждане на усилията за успокояване на ситуацията в ивицата Газа, когато се случи експлозия.
Хамас потвърди, че висшите му служители са оцелели, но пет от членовете му са били убити, както и член на катарските сили за сигурност. Израелските нападения бяха насочени към комплекс, принадлежащ на ръководството на Хамас в района Ал-Катифия в столицата на Катар, като бяха убити Хамам Ал-Хайя, син на Халил Ал-Хайя, член на ръководния съвет на движението, и неговият офис мениджър Джихад Лабад, както и неговите спътници Ахмед Мамлук, Абдула Абдул Вахид и Мумин Хасун. Загинал е и заместник-началникът на генералния щаб на Катар Бадер Саад Мохамед Ал-Хумаиди Ал-Досари. Страните, които са били свидетели на израелски опити за убийство на лидери на Хамас, включват както такива, които са свикнали да бъдат обект на подобни удари, като Ливан и Сирия, така и такива, където подобни операции са необичайни, като Иран и Катар. Подобни опити са правени и в Турция, както и веднъж в Обединените арабски емирства, а през последните десетилетия е имало поне един опит в йорданската столица Аман.
Може би най-известната от тези операции е убийството на шефа на политическото бюро на движението, Исмаил Хание, на 31 юли 2024 г. в иранската столица Техеран, предшествано на 2 януари същата година от убийството на неговия заместник, Салех ал-Арури, по време на атака срещу него в южните предградия на Ливан.
В Газа бяха извършени поредица от убийства, насочени срещу лидери на движението и неговото военно крило, най-вече Мохамед Дейф, неговият заместник Марван Иса, Мохамед Синвар и Яхя Синвар, бившият лидер на движението в Газа, а след убийството на Хание – и негов главнокомандващ, както и видни членове на политическото бюро, като Раухи Муштаха, Самах ал-Сарадж и други. В йорданската столица Аман, на 25 септември 1997 г., членове на израелската разузнавателна агенция (Мосад) се опитаха да убият тогавашния шеф на политическото бюро на Хамас, Халед Мешаал, като хвърлиха върху него токсично вещество, докато той вървеше по пътя към офисите на движението.
Мешаал е сериозно ранен при нападението. Провеждат се преговори между Йордания и Израел, в резултат на които агентите на Мосад, извършили нападението, са освободени в замяна на освобождаването на основателя на движението, шейх Ахмед Ясин, и 70 палестински затворници, както и на доставката на противоотрова, за да бъде спасен животът на Мешаал. Сделката е сключена.
На 19 януари 2010 г. в Дубай, Обединени арабски емирства, Мосад проведе операция в хотел, при която Махмуд ал-Мабхух, лидер на бригадите „Касам“, въоръженото крило на Хамас, беше убит чрез удушаване и електрошок. Ал-Мабхух е родом от бежанския лагер Джабалия в северната част на Газа и е живял в чужбина в продължение на десетилетия. Той е отговарял за транспортирането на оръжия и ракети от Иран в ивицата Газа.
Между 2021 и 2022 г. агенти, работещи за Мосад, се опитаха да убият освободените затворници от Хамас, докато те бяха в Турция, след освобождаването им през 2011 г. в рамките на сделката за размяна на затворници с Гилад Шалит. Заговорът беше разкрит, преди да бъде осъществен. Това беше предшествано на 21 април 2018 г. от убийството на агента на Мосад Фади ал-Батш, един от тайните инженери, работещи за бригадите „Касам“, специално за разработване на безпилотни летателни апарати, чрез застрелването му в Малайзия.
Въпреки това, Ал-Касам все още не е потвърдил официално, че той е бил един от инженерите им, но го оплака и организира голяма погребална шатра в родния му град Джабалия. През януари 2024 г. израелската армия обяви, че е убила Хасан Акаша в провинцията на Дамаск в Сирия, като заяви, че той е отговорен за изстрелването на ракети на Хамас от сирийска територия към Израел.
Тя не спомена как е било извършено убийството. В края на септември същата година израелската армия обяви, че е извършила въздушен удар в южната част на Сирия, при който е убила Ахмед Мохамед Фахд, описвайки го като полеви командир на Хамас, който е стоял зад изстрелването на ракети към Голанските възвишения.
