Американският президент Доналд Тръмп се похвали в социалната си мрежа, че „Израел и ХАМАС са подписали първата фаза на нашия мирен план“. „Всички заложници ще бъдат освободени много скоро, а Израел ще изтегли войските си до договорена линия като първа стъпка към силен, траен и вечен мир.“
На пръв поглед, мирната инициатива, в която участваха Катар, Египет и Турция като посредници, би трябвало да бъде приветствана от всеки нормален човек по света. Но зад благозвучните думи прозира друго — новата подготвяна война на Израел срещу Иран.
Това е истинската причина за „отстъплението“ на Тел Авив от Газа: освобождаване на военен капацитет за по-големия сблъсък. Изтреблението на палестинците не е спряло — просто се пренарежда.
Израел временно сменя фронта, но не и идеята за „Велик Израел“, заложена в ционистката доктрина, в която няма място за палестинци и палестинска държава. Същевременно, еврейските лобита осъзнават, че Бенямин Нетаняху вече е преминал точката на обществена поносимост. Светът гледа Газа с ужас, а негативизмът към действията на Израел нараства лавинообразно. Днес дори самите еврейски общности разбират, че Нетаняху е заложил Израел в своята лична война за политическо оцеляване.
Планираната атака над Иран обаче има и друга, далеч по-глобална проекция. Потенциален успех на Нетаняху във военните действия (съмнявам се в такъв) би довел до падането на режима на аятоласите — удар по един от ключовите партньори на Москва в БРИКС и сериозно отслабване на руското влияние в Близкия изток. Това вече е цел на Тръмп!
Неслучайно Русия ударно снабдява Иран през последните дни и часове с МиГ-29, Су-35 и батареи С-400, а флотилията от малки изтребители Як-130 се разширява. Москва компенсира военните загуби на Техеран от последните израелски удари, подготвяйки го за предстоящото. На този фон САЩ решиха да доставят на Украйна ракети Tomahawk — решение, което Москва определи като опасно и провокативно.
Какви са мотивите на Тръмп?
Отговорът е прост: икономически и стратегически. Припомням, че първоначално Тръмп настояваше войната в Украйна да приключи, защото не носеше дивиденти на Америка, а само загуби. Но след срещата в Аляска, Урсула фон дер Лайен, Макрон и Стармър увериха Вашингтон, че Европа ще плаща реално и директно сметката. С това ситуацията се промени. Украинската война отново стана полезна за САЩ — като нов източник на доходи и контрол над европейските елити.
Преди да се заеме с Иран, Белият дом ще източи финансите на своите (бивши) съюзници, за да подготви и бъдещата си операция срещу Венецуела. Тръмп, прагматик до крайност, оставя на власт европейските правителства дотогава, докато могат да плащат за своето оцеляване. В замяна те му осигуряват това, което Вашингтон винаги е искал — пари и политическо подчинение. Но за да се оправдаят пред собствените си народи, тези елити имат нужда от мотив.
И затова митът за предстоящата война с Русия остава жизнен и удобен. Ударът на Москва срещу Киев, заради възможността да я атакува с Tomahawk само ще го подсили. Ето защо и Тръмп само на думи иска край на войната в Украйна. Той вече има изгода от нея - преки европейски капитали. За пореден път припомням народната мъдрост, че не е виновен този, който яде баницата, а този, който му я дава. А въпросната “баница” за САЩ се изразява в река от още стотици милиарди долари от Европа. Да, Русия едва ли ще нападне Европа, но европейците ще платят цената на една война, която никога няма да се случи — от собствения си джоб.
Защото в тази игра на „истински лъжи“, истинската война не е задължително между държави. Но много често е между народите и техните собствени правителства.
