Има моменти, в които си казваш, че няма как да стане по-зле, че дъното на арогантността е стигнато, и тогава отваряш новините и разбираш, че си се лъгал, дъното имало мазе, а в него Тошко Африкански и компания копаят нов етаж. На 7 октомври 2025 година ИТН внесе законопроект в Народното събрание, на 9 октомври правната комисия го одобри.
За 48 часа България измисли ново престъпление - да говориш истината за някого. До шест години затвор за "разпространение на информация за личния живот". През Вайбър, Фейсбук, през всичко. Член 148б на Наказателния кодекс не е просто лош закон, а архитектурен шедьовър на правния абсурд. Не ни попитаха, нито направиха обществено обсъждане, нито поискаха мнение от журналисти, адвокати, Съюза на юристите, Комисията за защита на личните данни. Нищо. Просто решиха, че от днес нататък, ако кажеш нещо за "личния живот" на някого, те грозят до шест години затвор.
"Информация за личния живот" е дефиниция, която обхваща лични, семейни, интимни отношения и здравословно състояние. Всичко и нищо едновременно. Не могат да спрат корупцията и кражбите? Ще спрат разобличенията, разказите за нея, и ще направят честността престъпление! ТОВА Е ВОЙНА СРЕЩУ НАС! Не срещу "клюките" и "личния живот", а срещу ИСТИНАТА и ПРАВОТО ВИ ДА ЗНАЕТЕ!
Докато вие се чудите как да платите сметките, те си гласуват закони как да ви затворят, ако кажете колко крадат! Министърът има любовница? Личен живот - шест години затвор. Кметът е алкохолик? Здравословно състояние - затвор. Депутатът бие жена си? Семейни отношения, криминално деяние - 6 години затвор. Публикуваш скрийншот от Viber чат, в който прокурор се договаря с адвокат на ОПГ? Лични отношения. 6 години. Пишеш пост като този, с цифри, схеми, имена, връзки? "Разпространяване на информация за личния живот чрез електронни информационни системи." 6 години.
Парадоксът не е в широтата на дефиницията, а в нейната структурна функционалност. Колкото по-неясна е нормата, толкова по-ефективен е страхът от нея. 14 гласа "за", 4 "против", 1 въздържал се. Демократичен вот за антидемократичен закон. Системата използва собствените си механизми, за да се самоунищожи.
Конституционната шизофрения Нека започнем с основния закон, тази книга, която клоуните в парламента използват за подложка на кафе.
Членове 39 до 41 от Конституцията не са препоръка, а императив. Те гарантират свобода на изразяване, право на разпространение на информация и право на търсене на такава.
Член 39 от Конституцията: "Всеки има право да изразява мнение."
Член 40: "Свободата на информация е гарантирана."
Член 41: "Всеки има право да търси, получава и разпространява информация."
Чл. 148б не прави никаква разлика. За него разкритията за корупционна схема, скрита зад офшорка на името на любовницата на министър, и разпространяването на интимни снимки на бивш партньор са едно и също престъпление, и двете са „информация за личния живот“.
Журналистът, разкриващ злоупотреба с власт, и отмъстителният бивш любовник са поставени под един знаменател. Това не е противоречие, а диалектическо единство на правото и безправието. Конституцията ти дава права. Наказателният кодекс те наказва, че ги използваш. Клоуните в парламента произвеждат норми, чиято единствена цел е да служат като бухалка. Бухалка срещу журналисти, граждански активисти, срещу всеки, който си позволи да освети тъмните ъгли на нечий „личен живот“, в който случайно са паркирани обществени средства.
Европейският парадокс ЕСПЧ има ясна практика - Von Hannover, Axel Springer, десетки решения. Публичните фигури подлежат на по-широка критика. Личният им живот е обществен интерес, когато засяга функциите им. Българският законодател: "Не ни интересува." "Информация за личния живот" е толкова широка формулировка, че нарушава член 4 на НК за яснота на престъплението. Ясният закон може да се заобиколи, неясният - НЕ. Когато всичко може да е престъпление, единствената сигурност е да не правиш нищо. Законът дублира ЗЗЛД, ЗЗД, десетки други норми. Същото деяние, но различни наказания. Избираш най-тежкото.
Правната рулетка, в която залогът винаги е свободата ти. 2000-7000 лева глоба. При средна заплата 2200 лева. Математиката е ясна: една истина = три месеца труд. Но истинската икономика не е в глобите, а в неизказаните истини. Всяка премълчана корупция е печалба за системата. Всеки неразкрит скандал е инвестиция в статуквото. Бракоразводните адвокати вече калкулират.
Скрийншот от чат = шантаж за 5000 лева. Семейна тайна = оръжие в съда. Медицинска диагноза = край на кариера. Какво се случва, когато журналист разкрие тези схеми? Преди чл. 148б: граждански иск за клевета. Дълъг процес, несигурен изход, медиен шум. След чл. 148б: наказателно преследване.
Прокурорско подслушване (да, текстът позволява СРС - специални разузнавателни средства). Обиск, арест, публичен позор. Дори да бъдеш оправдан след 3 години, вече си заглушен. Други журналисти виждат. Други блогъри си правят сметка: "Да публикувам ли, че кметът е женен за собственичка на концесионер?" Риск: 6 години затвор.
Това не е цензура, а самозаглушаване, най-ефективната форма на контрол. И е безплатна. Държавата не плаща за цензори, гражданите се цензурират сами, от страх. Превантивната самоцензура е по-ефективна от всяко подслушване. По-евтина е, и е тотална.
Този закон не е грешка от некомпетентност, нито дори корупция. Той е логическото завършване на системата. Система, която не може да контролира информацията, криминализира нейното разпространение. Система, която не може да спре истината, наказва казването ѝ.
Сметката е проста. Толкова проста, че боли:
1. Истината застрашава властта
2. Властта криминализира истината
3. Гражданите избират мълчанието
4. Мълчанието запазва властта
Перфектен кръг. Без изход и алтернатива. За 48 часа една парламентарна комисия реши, че всички сме потенциални престъпници, че всяка дума може да е присъда, че истината е луксозна стока с цена до шест години затвор. Това не е закон против клюките, а против говоренето. Не защитава личния живот, а го превръща в заложник.
Системата произвежда страх, награждава мълчанието и наказва смелостта. Конституционният съд може би ще го отмени, след година или две, но щетата ще е нанесена, прецедентът е създаден, границата е преместена. Следващият път ще е по-лесно, по-бързо и по-тихо. Защото вече ще сме научени, че в България истината не е право, а риск, и че единственият начин да останеш свободен е да си мъртъв, или да мълчиш. Което в крайна сметка е едно и също.
Естественото право надхвърля писаните закони, а хората имат неотменими права, които никоя държава не може да отнеме, ако законът ги нарушава, той губи легитимност.
Да мълчиш пред несправедливостта е равносилно на съучастие. Законът не е бог, а инструмент, и когато се превърне в оръжие срещу нас, ние сме длъжни да го отхвърлим, както казва Томас Джеферсън: „Ако един закон е несправедлив, човек не само има правото да не се подчини, но е задължен да го направи.“ Войната е мир, свободата на словото е затвор, наглостта е сила Всяка кражба на властта е законна. Разобличаването и е престъпление. Това не е държава, а ферма, чл. 148б е оградата, която те пази вътре.
Ето кои са хората, които решиха да ви затворят устата:
САМО ЧЕТИРИМА имаха куража да кажат "НЕ": Петър Кьосев (ПП-ДБ) Надежда Йорданова (ПП-ДБ) Христо Расташки (МЕЧ) Бранимир Балачев (ГЕРБ)
---
ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ (1): Юлиана Матеева (Величие)
------
"Възраждане", партията на "патриотизма" и "свободата", бурно подкрепиха, а останалите мълчаливо се съгласиха... Цвета Рангелова и Петър Петров от "Възраждане" специално заявиха, че партията им подкрепя затварянето ви за 6 години, ако кажете истината.
14 депутати гласуваха "ЗА" вашата цензура. Запомнете ги, това са хората, които на 9 октомври 2025 година решиха, че думите ви са престъпление.
"За" гласуваха: Георги Кръстев, Анна Александрова, Рая Назарян, Николай Братованов (ГЕРБ), Хамид Хамид (ДПС-НН), Мая Димитрова и Владимир Георгиев (БСП), Александър Рашев, Николета Кузманова (ИТН), Златан Златанов, Цвета Рангелова и Петър Петров (Възраждане).
