Препоръката на Международния валутен фонд (МВФ) за замяна на плоския данък в България с прогресивен данък е неподходяща, а запазването на сегашната система дори е предимство. Това се посочва в анализ на финансистите от Фискалния съвет д-р Симеон Дянков и Любомир Дацов.
Финансистите напомнят, че МВФ многократно е препоръчвал преминаване към прогресивна данъчна система. Анализът обаче изтъква, че икономическият контекст на страната и ефективността на плоския данък в продължение на две десетилетия показват, че подобна препоръка е нецелесъобразна.
Плоският данък, въведен през 2008 г., е допринесъл за период на висок икономически растеж в България, отличаващ я от регионалните конкуренти. Ниската и единна данъчна ставка от 10% стимулира предприемачеството, инвестициите и формализирането на икономическата дейност. Промяна към прогресивна система би могла да подкопае тези ползи.
Единната ставка минимизира възможностите за укриване на данъци и опростява прилагането на закона. Въвеждането на многостепенна прогресивна система увеличава административната сложност, повишава разходите и създава „вратички“, които могат да намалят реалното събиране на приходи.
Плоският данък е ключов сигнал за благоприятна за бизнеса среда, привличащ инвеститорите. Прогресивното облагане крие риск от изтичане на капитали, напускане на висококвалифицирани специалисти и намаляване на вътрешните инвестиции.
Според анализа, настоящият плосък данък, съчетан със социални трансфери и целеви програми за подпомагане, постига степен на справедливост без изкривяванията, присъщи на прогресивното данъчно облагане.
Дянков и Дацов твърдят, че прогресивното данъчно облагане не осигурява дългосрочна фискална устойчивост. Дестабилизирането на данъчната система може да намали спазването на данъчното законодателство и да инвестициите, подкопавайки приходите.
За България запазването на плоския данък, при усъвършенстване на социалните политики, предлага по-добър подход от приемането на прогресивно данъчно предписание на МВФ. Въвеждането на прогресивно облагане би разместило цялата данъчна система.
Изграждането на социална политика чрез данъци е нискоефективно и води до значителни изкривявания. Основният проблем при преминаване към прогресивно облагане е прехвърляне на тежестта върху средната класа с висококвалифициран труд. Предимство трябва да имат стимулирането на икономиката и нейната структура, а не само борбата с неравенствата.
