Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) алармира за продължаваща съществена разлика между цените на едро и дребно на редица хранителни стоки. Проучване на синдиката сочи, че маржовете на търговията на дребно варират типично между 20% и 70%.
При основни продукти като ориз, прясно мляко, сирене, яйца, домати, краставици и картофи, потребителите плащат цени с над 50% по-високи спрямо борсовите. Данните за август 2025 г., представени от КНСБ, показват и значителни регионални ценови отклонения, достигащи до 19% под и над средната стойност за страната.
Отбелязва се, че по-малките търговски обекти като цяло предлагат по-ниски цени в сравнение с големите вериги. Президентът на КНСБ, Пламен Димитров, настоява за задълбочено изследване на това явление, като посочва, че кренвирши, яйца и домати са сред стоките, които неизменно са по-евтини в по-малките магазини.
Сред големите търговски вериги е регистрирано най-съществено месечно поскъпване при краставиците с 7,5%. При малките вериги най-голямо увеличение на цената се отчита при белия боб, с 5,7% за килограм. В същото време, малката потребителска кошница като цяло е поевтиняла с 2 лева до 96 лева.
Анализът на КНСБ разкрива и значителна нехомогенност в ценообразуването на 21 основни продукта по региони. Брашното например е най-скъпо във Варна, Русе и Монтана, докато най-ниски цени се срещат в Пазарджик, Смолян и Разград. Скъпи свински бут и кренвирши са наблюдавани във Видин, Велико Търново и София, а най-високи цени на картофите са засечени в Добрич, Перник и Бургас.
На месечна база е отчетен лек ръст от 0,3% при цените на малката потребителска кошница. По-значителна ценова динамика се наблюдава при плодовете, което се обяснява със сезонния фактор.
Пламен Димитров подчертава съществуването на „скрита надценка“ между производителя и крайния търговец, чийто размер остава неизвестен. Той посочи, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) подготвя собствен анализ на цените на хранителните продукти. Според него, регулаторът трябва да анализира данните за по-дълги периоди, за да се установят причините за „неприлично високите“ цени, които потребителите обосновано възприемат като такива.
