България се присъединява към инициатива, подкрепяща ядрената енергетика

С война в близост до границите ни, защо да не ускорим инвестициите на ЕС с оглед гарантирането на бъдещето и устойчивостта на енергетиката си?

Днес засилването на амбицията нипо отношение на борбата с климатичните промени трябва да бъде част от стратегическата и енергийната автономност на Европа, тъй като бруталната военна агресия на Русия в Украйна доведе допреосмисляне наевропейската енергетика. Контекстът на таксономията на ЕС за устойчиво финансиране преди нахлуването на Русия в Украйна е различен в сравнение с настоящата ситуация.

През м. октомври 2021 г. заявихме, че „Ако иска да спечели климатичната война, Европа се нуждае от ядрена енергия. Тя ежизненоважен и надежден ресурс, с който да си осигурим нисковъглеродно бъдеще.“Днес има истинска война в близост до границите на ЕС. Поради незаконните действия на Русия, гражданите и индустрията на ЕС усещат въздействието на високите и нестабилни цени на енергията. Ако ЕС иска да следва пътянадекарбонизацията и същевременно да гарантира сигурност на доставките, се нуждаем от промяна в отношението към ядрената енергия. Ще са необходими големи количества нисковъглеродна електроенергия и нисковъглероден водород, за да се задоволят енергийните нужди на индустрията и обществото и за постигане на целта на ЕС за климатична неутралност до 2050 г.

Търсенето на електроенергия ще се удвои през следващите 30 години и моментът за действие е сега. Ядрената енергия, като основен източник на нисковъглеродна енергия, може да играе съществена роля в енергиен микс, съвместим с целта за въглеродна неутралност, без масово прибягване до вносна енергия, а и е доказано, че климатичната неутралност и гарантирането на сигурност на доставките ще изискват инвестиция от €500 милиарда евро в нови ядрени мощности до 2050 г.

За да се отговори на това предизвикателство, ядрената енергия трябва да бъде включена в политиките на Зелената сделка и 
плана REPowerEU, както бе залегнала в Европейската стратегическа дългосрочна визия „Чиста планета за всички“, в която бе ясно посочено, че наред с възобновяемите енергийни източници, ядрената енергия имапотенциала да формира основата на европейската безвъглеродна енергийна система.

Ядрената енергия е в състояние да се справи с различни предизвикателства. Първо, съгласно най-високите стандарти за безопасност, ядрената енергия може да осигури необходимите количества електроенергия за бъдеща електрификация и е ключов компонент в намирането на решение за намаляване на зависимостта ни от вноса на изкопаеми горива от Русия. Второ, като се имат предвид т. нар. системни разходи и стойността на стабилността, ядрената енергия е конкурентоспособен източник на енергия, особено при отчитане на специфични схеми за финансиране на капиталоемки проекти.

По отношение на управлението на радиоактивни отпадъци, включително 
за медицински или промишлени приложения, разполагаме с технологииза депониране; за високоактивни отпадъци дълбоките геоложки хранилищапонастоящем се считатза подходящо и безопасно решение, а технологията за тяхното изграждане е вече налична.

Не на последно място, Европа се нуждае от реалистична стратегия за производството на водород и не трябва да разчита в голяма степен на вноса – като се имат предвид съществуващите предизвикателства, свързани със зависимостта от вноса на енергия. Европа трябва да увеличи капацитета си за производство на нисковъглероден водород и да създаде подходяща рамка за разработване на водород, произведен с помощта на ядрена енергия.

Първата стъпка вече е включена в 
Допълнителнияделегиран акт по Регламента за таксономията, който определя критерии за изграждане и безопасна експлоатация на нови атомни електроцентрали, включително за производство на водород. Това ще направи разгръщането на водородната екосистема по-реалистично от гледна точка на обхват и време.

Във връзка с гореизложеното, ние, долуподписаните, се присъединяваме към становището на 20 синдикати, представляващи белгийски, български, чешки, финландски, френски, унгарски, литовски, румънски, словашки и словенски енергийни работници, според които включването на ядрената енергия в таксономията на ЕС е жизненоважно за справяне с изменението на климата и повишаване на енергийната независимост.

В светлината на горепосочените предизвикателства, приканваме Европейската комисия да разшири обхвата на действията си и като следваща стъпкада актуализираИлюстративната програма за ядрената енергетика (PINC) в съответствие с член 40 от Договора за Евратом, който предоставя преглед на целите и инвестициите, необходими по време на целия жизнен цикъл на ядрената енергия.

С подкрепата на:

• България: Александър Николов, министър на енергетиката

• Хърватия:Давор Филипович, министър на икономиката и устойчивото развитие

• Чешка република: Йозеф Сикела, министър на промишлеността и търговията

• Финландия: Мика Линтиля, министър на икономиката

• Франция: Агнес Пание-Рунашер, министър на енергийния преход

• Унгария: Проф. д-р Ласло Палкович, министър на технологиитеи иновациите

• Полша: Анна Москва, министър на климата и околната среда

• Румъния: ВирджилПопеску, министър на енергетиката

• Словакия: Ричард Сулик, вицепремиер и министър на икономиката

• Словения: Боян Кумерминистър на инфраструктурат

Вижте още:

Министерството на иновациите и растежа подпомага бизнеса със 146 млн. леваНа 29-и ноември в София фондация Център за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ заедно с общинска...