Европейският съюз е изправен пред сериозната опасност от пълно прекъсване на енергийните доставки. Брюксел бие тревога в нов работен документ, който ще бъде разгледан от държавите в еврозоната. Ситуацията се усложнява броени дни след началото на конфликта с Иран.
Енергийната зависимост на Стария континент отново излезе на преден план, след като горивата поскъпнаха с до 18%. Природният газ отбеляза драстичен скок от 60%. Тези пазарни трусове вече са коствали на Съюза допълнителни 6 милиарда евро.
За разлика от енергийната криза през 2022 г., в момента липсва единен европейски отговор. Всяка държава членка предприема индивидуални и често разнопосочни стъпки. Европейската комисия тепърва изработва обща рамка за данъчни облекчения и гъвкава държавна помощ.
Южна Европа залага на мащабни фискални стимули и директни субсидии за засегнатите сектори. Испания лидира с пакет от 5 млрд. евро, намалявайки ДДС върху енергията от 21% на 10%. Португалия и Италия също редуцират акцизите, за да смекчат удара върху потребителите.
В Централна и Източна Европа фокусът е върху директния държавен контрол на цените. Унгария и Словения наложиха твърди ценови тавани на бензина и дизела по бензиностанциите. Румъния обяви извънредно положение на пазара, ограничавайки износа и въвеждайки строги санкции.
Полша съчетава пазарни механизми с данъчни реформи, понижавайки ДДС за горивата от 23% на 8%. Държавната рафинерия в страната свали цените, а правителството планира облагане на свръхпечалбите. Обмислят се и мерки срещу така наречения „горивен туризъм“ от съседни страни.
Западноeuropeйските икономики залагат на регулации и засилен пазарен мониторинг върху търговците. Германия ограничи ценовите промени до веднъж дневно, а Австрия до три пъти седмично. Франция притиска рафинериите за доброволни тавани, докато Швеция подпомага директно домакинствата.
Балканските държави прилагат едни от най-строгите мерки в региона, включително директна намеса. Сърбия освободи петролни резерви и забрани износа на горива, фиксирайки цената на дизела. Албания и Хърватия също въведоха строги лимити върху цените на дребно и едро.
В Гърция е наложен таван на печалбата и се предвиждат глоби до 5 млн. евро при нарушения. Северна Македония поддържа административно определени цени и планира намаление на ДДС. Босна и Херцеговина пък засили проверките, налагайки санкции за стотици хиляди евро.
България остава с най-оскъдните мерки до момента, ограничавайки се до символична месечна помощ за уязвими групи. Докато средните цени остават високи, бизнесът очаква държавата да обяви по-конкретен пакет от мерки. Основното предизвикателство пред всички страни остава непредсказуемостта на пазара.
Данъците и таксите съставляват над 40% от крайната цена на горивата в повечето европейски държави. Това прави фискалните инструменти ключови за овладяване на инфлационния натиск в краткосрочен план. Всички предприети мерки обаче са временни и целят единствено оцеляване в кризата.
Прогнозите за развитието на ситуацията остават песимистични, като сценарият за прекъсване на доставките е реален. Директорът на МВФ Кристалина Георгиева вече призова държавите да се подготвят за „немислимото“. Европа се намира в критичен момент, който ще тества нейната икономическа устойчивост.
