Реформата в Българския енергиен холдинг (БЕХ) е в критична фаза, изисквайки отделянето на „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ от структурата на холдинга. Това преструктуриране е ключов ангажимент на България по Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ), целящ подобряване на корпоративното управление и пазарната среда. Забавянето на процеса поставя под риск получаването на над 1 милиард евро европейско финансиране.
Решението на Министерския съвет е необходимо условие за четвъртото плащане по ПВУ, докато реалното му изпълнение е ключово за петото. До два месеца служебният енергиен министър Ива Петрова трябва да представи стратегия, която да защити регионалната икономика, енергийната сигурност и да ограничи социалния шок за работещите. В състава на холдинга ще продължат дейността си стратегически активи като „Булгаргаз“, „Булгартрансгаз“, НЕК, ЕСО и АЕЦ „Козлодуй“.
Социалните мерки са заложени в Териториалния план за справедлив преход за регион Стара Загора и Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. Те включват програми за преквалификация и заетост, както и схема за ранно пенсиониране на най-възрастните служители. Домакинствата ще получат подкрепа за енергийна ефективност, саниране и инсталиране на ВЕИ системи.
Въпреки плановете за развитие на индустриални паркове, социалното напрежение в комплекс „Марица-изток“ ескалира рязко. Синдикатите предупреждават, че отделянето на дружествата застрашава стабилността на около 12 000 работни места и спира кръстосаното субсидиране от печелившите структури в БЕХ. Представители на КНСБ и СМФ „Подкрепа“ се противопоставят на прибързаните стъпки, опасявайки се от масови съкращения и декапитализация.
Финансовото състояние на въглищния сектор е тежко, с дългове на мините към БЕХ от близо 178 млн. евро и задължения на ТЕЦ „Марица изток 2“, надхвърлящи 500 млн. евро. Ситуацията се усложнява допълнително от решение на Върховния административен съд, който отмени дерогацията за емисионни нива на централата. Това поставя пред ръководството сериозни юридически и оперативни предизвикателства относно бъдещата работа на мощностите.
Въпреки европейския натиск за декарбонизация, комплексът остава гръбнак на енергийната система при недостиг на зелена енергия. В момент на растяща роля на възобновяемите източници, въглищните централи се разглеждат по-скоро като „студен резерв“ за критични ситуации. Пред държавата стои трудна задача: да балансира между амбициозните зелени цели на ЕС и прагматичната нужда от енергийна независимост.
