Насочването към спот цената на газа (тук и сега) бе грешка. Както в Европа, така и у нас. Подобно на плаваща лихва по ипотеката дъгло време всичко може да е цветя и рози.
Но щом лихвите тръгнат нагоре (цените на газа на TTF борсата скочат) - всичко отива под водата. Съвсем сами преди две години сменихме нефтено базираната формула под външен натиск. Ниските цени по азерския “дълъг договор” днес са по старата наша формула - ето защо спешно имаме нужда от “Енергийна стратегия”. За да няма управленски авантюризъм с висока цена.
Енергийна сигурност ще имаме едва когато проучим (и имаме готовност да добиваме) собствения си потенциал за конвенционален и шистов газ. Азерите са в доста деликатна геополитическа ситуация - да не лежим само на това ушенце.
Недостигът на енергийни суровини е глобален. Битката вече е на финансово надцакване, но парите вече са кът навсякъде, дълговете на правителствата са големи - а цените са високи буквално за всички.
Освен налични количества, важна е и цената. Рискът е за бита, но и за бизнеса у нас, който плаща заплати и създава житейските перспективи. Трябва да сме максимално прагматични и умни, защото само икономически силните имат тежест на масата за преговори и сами решават съдбата си.
