Мащабни инвестиции имат потенциала да пренасочат фокуса на строителните предприемачи към северната част на София, която в момента остава недостатъчно развита. Огромните територии около Северната скоростна тангента предлагат възможност за планиране на изцяло нови и модерни жилищни зони. Това мнение изрази арх. Вержиния Николова, управител на „Конструктив България“, в рамките на рубриката „Град на бъдещето“ по Bloomberg TV Bulgaria.
Основен акцент в дискусията бе темата „София – предизвикателства и решения“, фокусирана върху устойчивото градско планиране. Моделът на развитие задължително трябва да следва последователността от прецизно планиране, транспортна обезпеченност и едва накрая реализация на строителството. Ролята на общината е ключова в регулирането, контрола и изграждането на базовата инфраструктура, за да бъде стимулиран инвеститорският интерес.
Евентуално изместване на столичното летище и зоологическата градина, заедно с възраждането на Ботаническата градина и асамблея „Знаме на мира“, би мобилизирало значителен капитал. Тези проекти се разглеждат като източници на сериозни приходи за Столична община, които ще подобрят градската среда. Подобни мащабни начинания не са разход, а мощни икономически двигатели за урбанизираната територия.
Всяка мегаинвестиция в София би могла да се изплати в рамките на 10 до 25 години при наличието на добър бизнес план. Като успешен пример бе посочено изграждането на „Бизнес парк София“ и „Резиденшъл парк София“, които трансформираха района около Младост 4. Тези обекти предизвикаха вълна от последващи инвестиции и развиха Южната дъга на Околовръстното шосе.
В глобален мащаб градовете на бъдещето поставят зелените зони и висококачествената паркова среда като водещ приоритет в своите стратегии. Прогнозите за имотния пазар през 2026 г. сочат към период с по-малко сделки, но без признаци за спад в цените. Качествената среда за живот остава водещ фактор за крайните потребители и инвеститорите.
Арх. Николова даде за пример виенския проект Aspern Seestadt, който е сред най-мащабните европейски инвестиции върху терен от 2400 дка. Проектът е публично-частно партньорство, което ще осигури жилища за 25 хил. души и работни места за други 20 хил. Комплексът е интегриран с метрото на Виена, градската железница S-Bahn и регионалната железопътна мрежа.
В София един от най-динамичните райони в момента е бившата индустриална зона „Хладилника-Витоша“ и кв. „Кръстова вада“, разположени до Зоопарка. Настоящата локация на зоологическата градина не е оптимална нито за животните, нито за жителите в близост. Преместването на този атракцион може да послужи като икономически стимул, следвайки модела на големите европейски центрове.
Зоопарковете и аквапарковете генерират значителни туристически приходи, които подпомагат местния бизнес и държавния бюджет. Зоологическата градина във Виена, разположена в парка на двореца „Шьонбрун“, е доказателство за успешното съчетаване на атракцион с приходен потенциал. Релокацията на софийския зоопарк би се изплатила бързо чрез нови туристически потоци.
Арх. Николова се обяви и за възраждане на международната детска асамблея „Знаме на мира“, която носи силен сантиментален и културен заряд. Според нея това е изключителна автентична българска идея, която заслужава съвременно продължение. Проектът като международен фестивал би донесъл сериозни приходи и би послужил като платформа за глобален културен обмен.
