567 млн. лева е филантропският потенциал на българското общество

Значителен брой инициативи и действия могат да повлияят положително върху нивото на социална отговорност сред частните донори според проучване проведено от Social Impact Alliance for Central and Eastern Europe, съвместно с Американската търговска камара в България и „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков" („ДГКВ”), с подкрепата на Google.org.

• 49% от българите вече са склонни да плащат повече за продукти и услуги, предлагани от социално отговорни марки;

• 50% от българите редовно правят финансови дарения за социални каузи, като към момента годишният принос възлиза на около 235 млн. лева (около 140 лева на дарител);

• Въпреки това, с подходящата мотивация и премахването на съществуващите пречки, българските граждани биха могли да даряват до 567 млн. лева за социални каузи годишно – над два пъти повече, отколкото в момента.

Предизвикателствата, които засегнаха региона на Централна и Източна Европа през последните две години - глобалната пандемия от COVID-19, климатичната криза, а сега и войната в Украйна - доказаха повече от всякога колко решаваща роля има филантропията в изграждането на силно гражданско общество. Близо 6 от 10 граждани в региона на ЦИЕ вярват, че настоящите предизвикателства изискват по-голяма обществена ангажираност. България има огромен филантропски потенциал, един от най-големите в ЦИЕ. Изследване проведено от Social Impact Alliance for Central and Eastern Europe и партньори показва, че българските граждани биха могли да даряват почти двойно повече отколкото в момента. Въпреки това различни „меки", данъчни и правни пречки продължават да възпрепятстват развитието на социалната отговорност в страната.

Данните, събрани от Social Impact Alliance for Central and Eastern Europe, показват, че 49% от българите вече са готови да плащат повече за продукти и услуги, предлагани от социално отговорни марки. Също така, компаниите все повече започват да прилагат отговорни и устойчиви практики, мотивирани от нарастващата информираност сред служители, инвеститори и потребители. Освен това, 50% от българите правят финансови дарения за социални каузи, като към момента годишният принос възлиза на 235 млн. лева (140 лева на дарител), 42% даряват продукти като лекарства и храни, а 32% от българите са участвали в доброволческа дейност през последните 12 месеца. 

Въпреки това, филантропският потенциал на българското общество е много по-висок - при подходяща мотивация и премахване на пречките гражданите биха могли да даряват до 567 млн. лева за социални каузи годишно, което е над двойно повече отколкото даряват сега.

Как да укрепим екосистемата за социално въздействие и да улесним по-информираното, целенасочено и ефективно дарителство в България? Тези изводи се съдържат в най-новото проучване „Филантропия и корпоративна социална отговорност в Централна и Източна Европа | БЪЛГАРИЯ", проведено през април и май 2023 г. от Social Impact Alliance for Central and Eastern Europe, Американската търговска камара в България (AmCham България) и „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков" („ДГКВ”) с подкрепата на Google.org. В докладa се посочват най-важните пречки и потенциални стимули за корпоративните и индивидуалните дарители и се препоръчват промени.

„Предприятията и хората са все по-склонни да ангажират своите ресурси - пари, време и умения - за справяне с най-належащите социални и екологични предизвикателства. Улесняването им е в интерес на всички нас. Надяваме се, че препоръките, изготвени в сътрудничество с организациите, формиращи екосистемата за социално въздействие в България, ще помогнат за определяне на приоритетите и предприемане на подходящите действия", каза Анна Корженевска, основател на Social Impact Alliance for Central and Eastern Europe.

Нестабилната политическа ситуация възпрепятства диалога с публичния сектор

В България основно препятствие пред разработването на дългосрочни стратегии и действия е липсата на стабилност на централното правителство. С многократните смени на правителствата през последните две години, включително на министрите, отговарящи за социалните въпроси, ефективният диалог и осъществяването на промените са трудни. Ето защо е необходимо да се насърчи хоризонталният подход към социалните въпроси и общата стратегия. Би било полезно да има специален орган или лице, който/което да отговаря за това във всички министерства. Правителството предприе стъпка в тази посока, като създаде самостоятелен отдел към Министерството на труда и социалната политика, за да улесни обмена на знания между различните заинтересовани страни, които вече разполагат с известни знания, но биха имали полза от по-активен подход.

Недостатъчно дългосрочно финансиране на социални цели

Както и в други държави от региона, в България преобладава краткосрочно и основано на проекти финансиране. Също така преобладава подходът „тук и сега", а не задълбоченият анализ на проблема. Фондовете на ЕС, макар и потенциален източник на дългосрочно финансиране, са свързани с предизвикателства като взискателна бюрокрация и отчетност. Международните частни фондации някога бяха важен източник на дългосрочно финансиране, но много от тях се оттеглиха след присъединяването на България към ЕС, като приеха, че фондовете на ЕС ще покрият необходимите средства. Оказа се обаче, че много организации започнаха да предоставят социални услуги на държавата, като по този начин отново станаха зависими от публично финансиране. Завръщането на международните донори в България би осигурило стабилност, докато подкрепа в областта на фондовете на ЕС по отношение на изготвянето на заявления и отчитането остава необходимост.

„Като организация с мисия за подобряване на бизнес средата, инвестиционния климат и стандарта на живот в страната, ние вярваме, че застъпничеството за продуктивен диалог и партньорство е от ключово значение за създаването на стабилна дългосрочна подкрепа и преминаването отвъд краткосрочно финансиране основано на проекти. С обединените усилия на всички заинтересовани страни можем да създадем по-ефективна и устойчива система в полза на всички българи.", каза Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на AmCham България.

Липса на последователност при определенията и стандартизираната терминология

В областта на социалните предприятия и инвестициите с положително социално или екологично въздействие, т.н. impact investing, често има объркване и липса на яснота. За някои тези инвестиции са по-скоро нова форма на филантропия, отколкото реална алтернатива на традиционните инвестиции. Нефинансовата отчетност също е нов елемент за много от предприятията (особено за местните), като понастоящем липсват ясни насоки. Стандартите следва да са международни и да са съобразени с глобалната верига на доставки.

Стандартизацията е важна, както и експертната помощ и насоки, с които да се дадат разяснения за постигането на добри резултати. Предприятията сега създават специализирани екипи, които да се занимават с това. За да се решат тези проблеми, би било от полза да се разработят еднозначна терминология, инструменти за измерване на въздействието, стандартизирана нефинансовата отчетност и да се обменят знания в тази област.

Липса на популяризиране и подкрепа в областта на инвестициите с въздействие

Инвеститорите виждат, че социалните въпроси стават все по-важни, но се нуждаят от насоки какво означава това за тях. Не е ясно как да се измерва въздействието и какво точно означават този тип инвестиции. Темата е нова и неясна. Ето защо би било полезно инвеститорите да разполагат с набор от прости и разбираеми насоки и добри практики. Струва си също така да се обмисли предоставяне на подкрепа от страна на публичната администрация за намаляване на инвестиционния риск (например данъчни стимули).

„Вярваме, че преодоляването на пречките, очертани в сътрудничество с организациите, формиращи българската екосистема за социално въздействие, ще помогне да се определят приоритетите и да се насочат по-нататъшните действия, като се повлияе положително на нивото на социална ангажираност сред частните донори през следващите години”, каза Анна Корженевска.

Липса на система от стимули, изразяваща се в данъчни облекчения


Понастоящем физическите лица могат да приспаднат 5%, 15% или 50% от сумата от данъчната основа за направените от тях дарения, а предприятията могат да намалят финансовия си резултат, при условие че разходите за дарения възлизат на 10%, 15% или 50% от счетоводната им печалба, но приспаданията не са толкова значителни предвид ниския размер на данъка (10% върху приходите и върху доходите на физическите лица). Също така, даренията в полза на организации с нестопанска цел в частна полза не се признават за данъчни цели, а изискванията за документиране на данъчни облекчения са тежки и могат да възпрат потенциалните донори.

„За да се реши този проблем, следва да се обмисли промяна на механизма или въвеждане на други видове стимули, като например преференциално третиране при търгове сред други. С опростяването на изискванията за документиране и разширяването на списъка на признатите бенефициери би се намалила административната тежест и би се насърчи подкрепата за по-широк кръг каузи и организации.”, каза Вяра Тодорова, партньор отдел „Данъци” в „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков”.

Строги правила за осъществяване на търговска дейност от юридически лица с нестопанска цел

Понастоящем Законът за юридическите лица с нестопанска цел позволява на юридическите лица с нестопанска цел да извършват дейност, чрез която да генерират приходи, но приходите се облагат с корпоративен данък (10%) и са свързани с определени условия и ограничения. Например стопанската дейност трябва да допълва предмета на основната дейност на юридическото лице с нестопанска цел и печалбата не може да бъде разпределена като дивиденти, което ограничава достъпа до външни източници на финансиране. Поради тези ограничения стопанската дейност обикновено се ограничава до продажбата на дребни предмети или до рекламни дейности.

Този проблем би могъл да се реши чрез ясни насоки и примери, които да помогнат на юридическите лица с нестопанска цел да разберат видовете стопански дейности, които могат да се считат за допълващи тяхната мисия. Това ще помогне на организациите да се ориентират в изискванията и да гарантират спазването на закона, като същевременно разширяват потенциала си за генериране на приходи.

Липса на яснота относно ДДС върху безвъзмездните услуги

Принципно ДДС не се дължи при безвъзмездното предлагане на услуги, свързани с дейността на дружеството, но липсата на ясни насоки и двусмислието налагат индивидуално тълкуване. Данъчните органи могат да изчислят разходите за извършената работа и да очакват плащане на ДДС, ако преценят, че няма връзка. За да се избегне неправилно тълкуване, важно е да се разработят ясни насоки, с които да се определят обстоятелствата, при които доставките на безвъзмездни услуги са освободени от ДДС. Тези насоки следва да очертават конкретни критерии, с които се установява ясна връзка между предоставените услуги и дейността или целите на дружеството.

„За да развием устойчива филантропия, се нуждаем от надеждни данни и споделяне на знания. Централна и Източна Европа има реална възможност да продължи да изгражда култура на филантропия и устойчива социална подкрепа. Ето защо е важно да се ангажират всички участници в обществото по стратегически и дългосрочен начин", добави Лиза Белозерова, старши мениджър за Европа, Близкия изток и Африка в Google.org, който подкрепи проучването.

Линк към доклада: https://ceeimpact.org/.

Вижте още:

„Старият дъб“ е специално място. Това не е само последната оцеляла кръчма, но и единственото останало обществено място, където могат да се срещат...