Предложеният законопроект за несъстоятелност на физическите лица, приет на първо четене в Народното събрание, има съществени недостатъци, които трябва да бъдат усъвършенствани преди гласуването му на второ четене. Това е основният извод от провелата се международната конференция „Несъстоятелност на физическите лица“, организирана от Камарата на частните съдебни изпълнители. В рамките на форума се чуха множество остри критики към законопроекта.
Сред гостите на форума бяха заместник-министъра на правосъдието Юлия Ковачева, председателите на Комисията по правни въпроси в Народното събрание Стойо Стоев и на Комисията за защита на потребителите Стоил Алипиев, представители на Асоциацията на банките в България, работодателски и потребителски организации, Висшия адвокатски съвет, съдии, преподаватели и други.
В своето изказване председателят на КЧСИ Иван Хаджииванов подчерта, че Камарата винаги е изразявала принципната си подкрепа за въвеждането на закон, уреждащ несъстоятелността на физическите лица. Той обаче предупреди, че ако законът не почива на добрите европейски практики, съобразени с българските условия и не е прецизен, може да има тежки последици за гражданите, бизнеса и съдебната система.
„Проектът може значително да се подобри по отношение на процедурата, нейният обхват, времеви рамки и последици, на лицата, които я провеждат и не на последно място по отношение на разноските. Цената на производството е от съществено значение за неплатежоспособните граждани, защото именно те ще я заплащат“, заяви председателя на КЧСИ.
В своя коментар преподавателят от Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ Александър Кацарски маркира проблемните области в законопроекта, с което даде ход на дискусията.
Участниците в конференцията изразиха мнение, че механичното преписване от Търговския закон е довело до ненужно сложна и бавна процедура, която ще блокира окръжните съдилища с години. Въвеждането в българското законодателство на абсолютната давност, несеквестируемост и несъстоятелност на физически лица, силно застрашава правата на кредиторите. Голяма част от участниците в дискусията смятат, че с приемането на този законопроект следва да се преразгледа института на абсолютната давност. Те се обединиха в становището си, че разноските по процедурата са силно завишени, което уврежда длъжниците и кредиторите.
Срещна подкрепа предложението да се използват в производството по несъстоятелност вече извършените действия от съдебните изпълнители по проучване, запориране и описване на имуществото на длъжниците, тъй като то ще доведе до спестяване на време и значителни средства за длъжниците. Прагът за стартиране на процедурата, който в законопроекта е 10 минимални заплати, трябва да бъде завишен по подобие на практиката в други европейски държави. Така например в Литва е 25 минимални заплати. В момента заложеният праг е неоправдан с оглед на големия ресурс на институциите, които ще бъдат включени в процеса и създава възможности за злоупотреба от страна на недобросъвестни длъжници.
Несъстоятелността на физически лица е изцяло нов институт за българската правна система, поради което сред лекторите на конференцията бяха поканени Довиле Саткаускиене (Dovile Satkauskiene), изпълнителен директор на Камарата на съдебните изпълнители на Република Литва и Йос Уитдехааг (Jos Uitdehaag), първи вицепрезидент на Международния съюз на съдебните изпълнители. В Литва функционира такъв закон вече 10 години, като съдебните изпълнители и синдиците извършват процедурата в рамките на няколко месеца. В Нидерландия се акцентира върху доброволната фаза, в която се водят преговори и се постигат споразумения с участието на съдебните изпълнители, извършващи годишно 2 млн. посещения на адресите на длъжниците. Целта е да не се достига до следващата фаза – принудителна разпродажба на имущество.
Участниците в конференцията настояха организаторите да обобщят изразените становища, като ги предоставят на Комисията по правни въпроси в Народното събрание, за да бъдат взети предвид преди гласуването на законопроекта на второ четене.
