Както много млади хора в България след като завърших висшето си образование и натрупах няколко години трудов стаж, вече разполагах с доходи, които ми даваха възможност да се замисля за свое жилище.
Естествено, не разполагах с достатъчно пари в брой за да платя цялата сума на апартамента и затова взех ипотечен кредит със срок на погасяване 20 години и с ГПР около 8 %. Това се случи преди петнадесет години.
Времето минаваше, доходът ми растеше и аз успях да го погася 5 години предсрочно. Давам си сметка, че при по-добра финансова дисциплина можех да го направя далеч по-рано. Междувременно започнах да спестявам малки суми в депозит и във взаимни фондове.
Сега се питам дали можех постигна по-добри резултати от гледна точка на личните ми финанси?
От опит вече знам, че трябваше да предприема няколко стъпки, които на пръв поглед изглеждат трудни, но се оказва че просто е въпрос на организация и дисциплина.
Анализ на приходите и разходите - съставяне на бюджет
Първото важно нещо, което трябваше да направя, е да анализирам внимателно приходите и разходите си и да си направя бюджет. И още по-важно – да го спазвам. Така може би щях да избегна доста безсмислени разходи и да не правя ненужни покупки.
На второ място, можех да си поставя финансови цели, да ги приоритизирам и да си поставя срок за постигане.
Например, можех да заложа като финансова цел предсрочното погасяване на ипотечния ми кредит. Целта беше, заделяйки определена сума всеки месец, да мога да постигна пълно погасяване в определен срок, а не да погасявам хаотично, когато имам излишни средства.
Подобно планиране би ми действало дисциплиниращо и най-вече щях да спестя от лихвата по задълженията ми.
Все още си задавам въпроса кое е по-доброто решение за хора с кредити - да погасят предсрочно и да спестят от лихви или да инвестират и да дадат възможност на парите им да работят за тях?
За да взема това решение за себе си преди години трябваше да сравня ГПР по ипотечния ми кредит (цената, която плащам за кредита – лихва, такси, комисионни, застраховки и други разходи, свързани с кредита) и очакваната реалистична доходност от потенциална инвестиция.
Например при остатък по главницата 50 000 лв. при ГПР 8 % и остатъчен срок на кредита 10 г. (120 месечни вноски), месечна вноска от 600 лв. и възможност да заделям по още 200 лв. на месец, възможните варианти пред мен бяха:
1. Ако кредитът не се рефинансира при по-добри условия от друга банка, за 10 г. щях да платя 72 000 лева. В същото време, ако инвестирах по 200 лв. на месец за срок от 10 години при доходност от 6 % годишно, щях да натрупам около 32 780 лв.
2. Можех да рефинансирам кредита от друга банка при по-добри лихвени условия или да предоговоря лихвата със същата банка, тъй като лихвата падна през годините, и да инвестирам остатъка от досегашната месечна вноска по кредита заедно с онези 200 лв., които заделях. При ГПР 3 % за 10 години щях да върна 58 000 лв. при месечна вноска 480 лв. Ако спестявах 320 лв. (останалите 120 лв. плюс още 200 лв., с които разполагам) за 10 години при годишен лихвен процент 6%, щях да натрупам 52 440 лв.
3. Можех да рефинансирам/ да предоговоря условията по кредита при ГПР 3 % и да увелича месечната вноска до 800 лв. Така щях да изплатя кредита за 68 месеца, което щеше ми струва общо 54430 лв. Ако бях инвестирала 52 месеца (месеците, които щяха да ми остават, ако бях не бях погасила предсрочно кредита) по 800 лв. месечно при годишна лихва 6 %, щях да натрупам около 44 000 лв.
Спрямо горните калкулации вариант 2 бе най-изгоден за мен – след 10 години щях да имам напълно изплатен кредит и натрупани 52 440 лв.
Разбира се изчисленията са само илюстративни и приблизителни. Нито можех да предвидя със сигурност, че лихвата по кредита ще остане същата, нито имах гаранция, че инвестицията ми ще постигне 6% доходност.
Също така, трябва да се вземат предвид и таксите за предоговаряне/ рефинансиране, които се отразяват на крайната цена на кредита. От своя страна, някои доходи от инвестиции подлежат на данъчно облагане, например лихвите по депозити, дивидентите, доходите от продажба на акции и дялове, а други не - доходите от разпореждане с дялове от взаимни фондове са необлагаеми.
Кои фактори определят дали да погасим предсрочно кредита или да инвестираме
Много фактори оказват влияние върху решението дали да погасим предсрочно задълженията си по кредитите или да инвестираме, например:
• Колко близо сме до пенсионната възраст, т.е какъв е нашият инвестиционен хоризонт
• Колкото сме по-млади, толкова по-високорискови инвестиции можем да си позволим да направим и е по-голяма вероятността нашата инвестиция да реализира по-висока доходност. Това е исторически доказано. В този случай може да е по-изгодно да инвестираме, вместо да погасяваме предсрочно
• Планираме ли скоро да продадем ипотекирания имот - горните размишления биха имали смисъл, ако не планираме скоро продажба на имота. При продажба на имота сценариите биха зависили от цената на имота и нашите планове
• Имаме ли други дългове с висока лихва - кредити и неплатени публични задължения . Ако имаме такива, е необходимо да планираме тяхното погасяване и да ги включим в общия сценарий
• Имаме ли авариен фонд - ако нямаме авариен фонд, е добре да опитаме да съберем средства в размер на нашия 3-6 месечен доход. Те ще ни позволят да покрием непредвидени разходи, например при оставане без работа или необходимост от спешен ремонт, и чак след това да се насочим към предсрочно погасяване на кредитите
• Имаме ли спестявания - ако спестяванията ни са в банков депозит при минимална лихва, можем да потърсим за тях подходяща инвестиция с по-висока доходност. Част от спестяванията е добре да запазим в лесно ликвидна форма, например в банков депозит, които да ни служат за авариен фонд
• Какви са нашите финансови цели - Това означава да си отговорим на въпроса какво искаме и кога го искаме. В крайна сметка, ако наличието на кредит ми причинява много голям дискомфорт, то тогава лично за мен би било по-удачно да се стремя първо да погася кредита и да се чувствам спокойна, и чак след това да мисля за инвестиции
Изводът е, всичко е въпрос не само на сметки, но и на лични цели, настройка за поемане на риск и доза шанс в добро развитие на обстоятелствата.
Естествено, не разполагах с достатъчно пари в брой за да платя цялата сума на апартамента и затова взех ипотечен кредит със срок на погасяване 20 години и с ГПР около 8 %. Това се случи преди петнадесет години.
Времето минаваше, доходът ми растеше и аз успях да го погася 5 години предсрочно. Давам си сметка, че при по-добра финансова дисциплина можех да го направя далеч по-рано. Междувременно започнах да спестявам малки суми в депозит и във взаимни фондове.
Сега се питам дали можех постигна по-добри резултати от гледна точка на личните ми финанси?
От опит вече знам, че трябваше да предприема няколко стъпки, които на пръв поглед изглеждат трудни, но се оказва че просто е въпрос на организация и дисциплина.
Анализ на приходите и разходите - съставяне на бюджет
Първото важно нещо, което трябваше да направя, е да анализирам внимателно приходите и разходите си и да си направя бюджет. И още по-важно – да го спазвам. Така може би щях да избегна доста безсмислени разходи и да не правя ненужни покупки.
На второ място, можех да си поставя финансови цели, да ги приоритизирам и да си поставя срок за постигане.
Например, можех да заложа като финансова цел предсрочното погасяване на ипотечния ми кредит. Целта беше, заделяйки определена сума всеки месец, да мога да постигна пълно погасяване в определен срок, а не да погасявам хаотично, когато имам излишни средства.
Подобно планиране би ми действало дисциплиниращо и най-вече щях да спестя от лихвата по задълженията ми.
Все още си задавам въпроса кое е по-доброто решение за хора с кредити - да погасят предсрочно и да спестят от лихви или да инвестират и да дадат възможност на парите им да работят за тях?
За да взема това решение за себе си преди години трябваше да сравня ГПР по ипотечния ми кредит (цената, която плащам за кредита – лихва, такси, комисионни, застраховки и други разходи, свързани с кредита) и очакваната реалистична доходност от потенциална инвестиция.
Например при остатък по главницата 50 000 лв. при ГПР 8 % и остатъчен срок на кредита 10 г. (120 месечни вноски), месечна вноска от 600 лв. и възможност да заделям по още 200 лв. на месец, възможните варианти пред мен бяха:
1. Ако кредитът не се рефинансира при по-добри условия от друга банка, за 10 г. щях да платя 72 000 лева. В същото време, ако инвестирах по 200 лв. на месец за срок от 10 години при доходност от 6 % годишно, щях да натрупам около 32 780 лв.
2. Можех да рефинансирам кредита от друга банка при по-добри лихвени условия или да предоговоря лихвата със същата банка, тъй като лихвата падна през годините, и да инвестирам остатъка от досегашната месечна вноска по кредита заедно с онези 200 лв., които заделях. При ГПР 3 % за 10 години щях да върна 58 000 лв. при месечна вноска 480 лв. Ако спестявах 320 лв. (останалите 120 лв. плюс още 200 лв., с които разполагам) за 10 години при годишен лихвен процент 6%, щях да натрупам 52 440 лв.
3. Можех да рефинансирам/ да предоговоря условията по кредита при ГПР 3 % и да увелича месечната вноска до 800 лв. Така щях да изплатя кредита за 68 месеца, което щеше ми струва общо 54430 лв. Ако бях инвестирала 52 месеца (месеците, които щяха да ми остават, ако бях не бях погасила предсрочно кредита) по 800 лв. месечно при годишна лихва 6 %, щях да натрупам около 44 000 лв.
Спрямо горните калкулации вариант 2 бе най-изгоден за мен – след 10 години щях да имам напълно изплатен кредит и натрупани 52 440 лв.
Разбира се изчисленията са само илюстративни и приблизителни. Нито можех да предвидя със сигурност, че лихвата по кредита ще остане същата, нито имах гаранция, че инвестицията ми ще постигне 6% доходност.
Също така, трябва да се вземат предвид и таксите за предоговаряне/ рефинансиране, които се отразяват на крайната цена на кредита. От своя страна, някои доходи от инвестиции подлежат на данъчно облагане, например лихвите по депозити, дивидентите, доходите от продажба на акции и дялове, а други не - доходите от разпореждане с дялове от взаимни фондове са необлагаеми.
Кои фактори определят дали да погасим предсрочно кредита или да инвестираме
Много фактори оказват влияние върху решението дали да погасим предсрочно задълженията си по кредитите или да инвестираме, например:
• Колко близо сме до пенсионната възраст, т.е какъв е нашият инвестиционен хоризонт
• Колкото сме по-млади, толкова по-високорискови инвестиции можем да си позволим да направим и е по-голяма вероятността нашата инвестиция да реализира по-висока доходност. Това е исторически доказано. В този случай може да е по-изгодно да инвестираме, вместо да погасяваме предсрочно
• Планираме ли скоро да продадем ипотекирания имот - горните размишления биха имали смисъл, ако не планираме скоро продажба на имота. При продажба на имота сценариите биха зависили от цената на имота и нашите планове
• Имаме ли други дългове с висока лихва - кредити и неплатени публични задължения . Ако имаме такива, е необходимо да планираме тяхното погасяване и да ги включим в общия сценарий
• Имаме ли авариен фонд - ако нямаме авариен фонд, е добре да опитаме да съберем средства в размер на нашия 3-6 месечен доход. Те ще ни позволят да покрием непредвидени разходи, например при оставане без работа или необходимост от спешен ремонт, и чак след това да се насочим към предсрочно погасяване на кредитите
• Имаме ли спестявания - ако спестяванията ни са в банков депозит при минимална лихва, можем да потърсим за тях подходяща инвестиция с по-висока доходност. Част от спестяванията е добре да запазим в лесно ликвидна форма, например в банков депозит, които да ни служат за авариен фонд
• Какви са нашите финансови цели - Това означава да си отговорим на въпроса какво искаме и кога го искаме. В крайна сметка, ако наличието на кредит ми причинява много голям дискомфорт, то тогава лично за мен би било по-удачно да се стремя първо да погася кредита и да се чувствам спокойна, и чак след това да мисля за инвестиции
Изводът е, всичко е въпрос не само на сметки, но и на лични цели, настройка за поемане на риск и доза шанс в добро развитие на обстоятелствата.