Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) събра социалните партньори – синдикати и работодатели, с фокус върху обсъждането на Проекта на държавен бюджет за 2026 година. Вицепремиерът и министър на иновациите и растежа, Томислав Дончев, откри заседанието в „Гранитна зала“ на Министерския съвет. Той подчерта, че предстои разглеждане на проектите на закони за Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), Държавното обществено осигуряване (ДОО) и самия държавен бюджет.
Първа точка в дневния ред беше проектобюджетът на НЗОК, представен от управителя доц. Петко Стефановски. Приходната част е заложена с малко над 5 млрд. евро, което представлява увеличение с над 440 млн. евро спрямо предходния период. Основните заложени политики включват 350 млн. евро за първична болнична помощ и над 352 млн. евро за специализирана извънболнична помощ.
За болничната медицинска помощ са предвидени над 2 млрд. евро за здравноосигурителни плащания, като за медицински изделия се отчита повишение от 5.7%. Общо за лекарствени продукти, диетични храни и медицински изделия са заложени 1 334 562 евро, а 40 млн. евро са насочени към изграждане на националната здравно-електронна карта. Министърът на здравеопазването Силви Кирилов изрази подкрепа за бюджета на НЗОК, отбелязвайки стабилната финансова рамка.
Социалните партньори показаха ясно разделение по отношение на бюджета на Касата. Румен Радев от АИКБ заяви, че организацията няма да го подкрепи, критикувайки доминиращото разходване за болнична помощ и лекарства. Мария Минчева от БСК определи политиките като „порочен подход“, но подкрепи бюджета във вида му, настоявайки за системни прегледи на пенсионната и здравната системи през следващата година. БТПП, чрез Цветан Симеонов, и КРИБ обявиха своята подкрепа за бюджета на НЗОК.
Позициите на синдикатите бяха различни: Пламен Димитров от КНСБ обяви въздържание, аргументирайки се, че бюджетът не решава проблемите на медицинската система и кризата с персонала. Димитър Манолов от КТ „Подкрепа“ призна, че има причини за критика, но организацията ще подкрепи бюджета. В крайна сметка, само АИКБ бяха против, а КНСБ се въздържаха, докато останалите организации – БСК, КРИБ, БТПП и КТ „Подкрепа“ – подкрепиха бюджета на НЗОК.
Тристранката премина към обсъждане на проектобюджета на ДОО, където бяха постигнати по-голяма яснота. Минималната работна заплата се залага на 620.20 евро, а максималният осигурителен доход става 2300 евро. Очакваните приходи отбелязват ръст от около 8.3% спрямо 2025 г., достигайки 8 400 000 евро.
Най-големият разход е за пенсиите, като увеличението по „швейцарското правило“ води ръст на тези разходи до 11.3% от БВП. Очакваната средна пенсия през 2026 г. ще достигне 541.20 евро. Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика дадоха положителни становища и подкрепиха бюджета на ДОО. Всички социални партньори – АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ, КНСБ и КТ „Подкрепа“ – изразиха пълно единодушие и подкрепиха бюджета на Държавното обществено осигуряване.
Последната точка беше държавният бюджет за 2026 г., като финансовият министър Теменужка Петкова отчете важни договорености с бизнеса и синдикатите. Отпаднаха данък „дивидент“, СУПТО, увеличението на осигурителната вноска с 2% и обвързването на възнагражденията в определени сектори. Министър Петкова подчерта, че с тези бюджети се поддържа дефицит от 3%, по което вицепремиерът Дончев също се изказа.
По тази точка АИКБ ще се въздържи от подкрепа, посочвайки, че все още има работни места, чиито възнаграждения са обвързани със средната работна заплата. Министър Петкова отговори, че това е в правомощията на ръководителите на ведомствата да разпределят политиката по доходите. Добри Митрев от БСК даде подкрепа, изразявайки надежда за обединение с бизнеса и синдикатите за спестяване на лихвени разходи през първите шест месеца на 2026 г. КРИБ и БТПП също подкрепиха финалния бюджет.
Пламен Димитров от КНСБ заяви, че синдикатите подкрепят бюджета, въпреки че виждат напрежение в приходите и въпросителни около ДДС. Червена линия за синдикатите остават увеличенията на заплатите в националните обществени медии, БДЖ и „Български пощи“. КТ „Подкрепа“ също реши да подкрепи бюджета за 2026 г. Така, по последната точка, всички участници, с изключение на АИКБ, която се въздържа, дадоха своята подкрепа на държавния бюджет.