Министерството на финансите стартира обществено обсъждане на дългоочакваните проектопромени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основният фокус е въвеждането на т.нар. мултифондове във втория стълб на пенсионната система, което е силно желано от частните пенсионни дружества и има политическа подкрепа.
Въпреки широката подкрепа, политическата нестабилност и очакваното прекратяване на работата на настоящото Народно събрание създават несигурност около приемането на тези важни промени. Срокът за обществено обсъждане е определен до 16 януари 2026 година.
Законопроектът предвижда многофондова система чрез създаване на подфондове с различен инвестиционен профил, като това налага промени в инвестиционните ограничения и капиталовите изисквания. Важна стъпка е замяната на механизма за гарантиране на минимална доходност с пазарен показател (бенчмарк), както и намаляване на таксите и удръжките, обхващайки и фазата на изплащане на допълнителното пенсионно осигуряване.
Основната цел на реформата е усъвършенстване на предлаганите услуги във фазата на акумулиране и изплащане на пенсионните спестявания. Това се очаква да повиши доверието в системата, да развие конкурентна среда и да осигури по-ефективно разпределение на биометричния риск при изплащане на пенсии.
Очакванията са промените да доведат до увеличаване на средствата на осигурените лица. Това ще стане чрез възможност за по-добра доходност от инвестициите, включително създаване на подфондове с различен рисков профил, разширени инвестиционни възможности и по-добри стимули за управлението на активите, както и чрез намаляване на събираните такси.
Същевременно, за да се гарантира устойчивост и стабилност на пенсионните плащания дори при неблагоприятни икономически условия, се предвижда завишаване на капиталовите изисквания към пенсионноосигурителните дружества (ПОД) за по-добро управление на рисковете.
Мултифондовете и изборът на осигурените
Предлага се въвеждането на многофондова система във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване (ДПО), което дава възможност на осигурените лица да изберат начина на инвестиране на спестяванията си чрез различни инвестиционни портфейли с различен рисков профил.
ПОД ще създават подфондове с различен профил – динамичен, балансиран и консервативен – съобразени с жизнения цикъл на осигурените лица. За универсалните пенсионни фондове (УПФ) е задължително създаването на поне тези три типа подфондове. Това би могло да доведе до по-висока възвръщаемост и по-големи натрупвания, респективно по-високи пенсионни плащания.
Осигурените лица ще имат право да избират не само пенсионен фонд, но и подфонд, който най-добре отговаря на техния рисков апетит. По отношение на фондовете за ДПО, дружествата могат да създадат неограничен брой подфондове по своя преценка, като задължителен остава балансираният подфонд (с инвестиции до 55 на сто във финансови инструменти с променлив доход).
Свобода за избор и автоматично разпределение
Свободата за избор на подфонд с определен инвестиционен профил е заложен основен принцип, като при първоначален избор на УПФ, лицето трябва да избере и съответния подфонд.
Въвежда се и принципът за автоматично разпределение на осигурените лица в подфондовете на УПФ според тяхната възраст, освен ако не е направен изричен избор. Това е мотивирано от необходимостта средствата да бъдат инвестирани за най-дълъг период в динамичен подфонд, за по-кратък – в балансиран, и най-кратък – в консервативен, с цел оптимална доходност.
Предвижда се лицата, оставащи три или по-малко години до навършване на пенсионната възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО, да бъдат изключени от прехвърляне в по-рисков подфонд, за да се защитят от волатилност преди пенсиониране.
Служебното разпределение въз основа на възрастта за тези, които не са избрали УПФ и подфонд, ще бъде: динамичен подфонд – до 50 години; балансиран подфонд – от 50 години до 3 години преди пенсионна възраст; консервативен подфонд – задължително за лица с 3 или по-малко години до навършване на 68 години.
Осигурените ще могат да сменят рисковия профил след оценка на техния рисков профил чрез въпросник, консултиране и информиране за избора. Смяна между подфондове в едно и също дружество ще е възможна след една година от предходния избор.
Замяна на гаранционния механизъм и нови инвестиционни хоризонти
Предлага се замяна на механизма за гарантиране на минималната доходност при УПФ и професионалните пенсионни фондове (ППФ) с нов показател за инвестиционните резултати. Целта е да се осигури по-голяма гъвкавост и по-добро съответствие с дългосрочния инвестиционен хоризонт.
Премахването на гаранцията ще елиминира стимула за „стадно поведение“ при инвестирането. Средствата от резерва за гарантиране на минималната доходност (поне 0,5% от активите на УПФ) ще бъдат пренасочени за увеличаване на резерва за гарантиране на брутния размер на вноските в УПФ.
Стимулирането на по-висока доходност и замяната на гаранционния механизъм налага въвеждането на бенчмарк за съпоставяне на доходността, който ще се изчислява и обявява от Комисията за финансов надзор (КФН) тримесечно. Този показател следва да отразява обективните пазарни тенденции в дългосрочен план.
Разширяват се възможностите за инвестиции, като се добавят инструменти на паричния пазар от държави-членки или ЕЦБ, както и акции и облигации, подлежащи на търговия на пазари за растеж на МСП. Допускат се и вложения в борсово търгувани фондове различни от колективни инвестиционни схеми, както и в алтернативни инвестиционни фондове, управлявани от регистрирани управители.
Нова структура на таксите и управление на риска при изплащане
Въвежда се двукомпонентна такса – процент от управляваните активи и процент от постигнатия инвестиционен резултат. Първият компонент ще намалява плавно през десет години, а вторият компонент, базиран на реализирания доход, ще се увеличава плавно през същия период.
За по-добро споделяне на биометричния риск, изплащането на пожизнените пенсии от УПФ и ДПФ ще се извършва от общ фонд за пожизнени пенсии. Аналогично, разсрочените и срочните плащания ще се уредят чрез общ фонд за срочни плащания.
Предстоят и промени в регламентирането на дейността на осигурителните посредници, както и повишаване на капиталовите изисквания към пенсионните дружества.
