Доклад на френския парламент, публикуван в понеделник, препоръчва повече пари да се насочат към борбата с укриването на данъци, квалифицирайки настоящата правителствена стратегия като „жалка“.
„Резултатите от данъчните проверки остават посредствени, а персоналът и ресурсите, определени за тази задача, все още са недостатъчни“, се казва в доклада, критикуващ плана за борба с измамите, представен от френски официални лица по-рано тази година.
Шарлот Ледюк, депутат от лявата партия France Insoumise, която ръководи разследването, казва, че настоящият подход е съставен от „жалки мерки“ и твърди, че справянето с фискалните измами трябва да се превърне в „национален приоритет“.
В социалната мрежа X (преди Twitter) тя написа, че от 80-120 милиарда евро, дължими на държавата поради укриване на данъци, служителите могат да възстановят едва 15 милиарда.
Няма официална оценка за размера на данъчните измами, случващи се във Франция, но правителството стартира Съвет за оценка на измамите през октомври, който има за задача да анализира явлението. Докладът на Ледюк, който подчертава международното измерение на борбата с данъчните измами, призовава Франция да бъде в челните редици на „данъчната дипломация“, наричайки това „въпрос на политическа воля“.
Документът препоръчва увеличение на минималния данък върху корпоративните печалби до 25% (в сравнение с 15% в момента). Апропо, тази ставка от 15% постепенно се въвежда в целия свят след сключването на международно споразумение, председателствано от ОИСР в края на 2021 г.
Що се отнася до богатството на милиардерите, докладът призовава за парламентарна резолюция, която да гарантира подкрепата на Франция за европейски данък за тях в размер до 2%. Той също така се застъпва за по-твърда позиция спрямо данъчните убежища и по-строги мерки срещу „трансферното ценообразуване“ – трансгранични транзакции между дъщерни дружества на мултинационални компании, предназначени привидно да намалят печалбите и да избегнат данъци. Препоръчва се и въвеждането на единен данък върху мултинационалните компании.
Освен всичко това докладът е загрижен за „тревожен спад“ в броя на служителите във френския публичен орган, който управлява данъчното облагане, известен като Direction générale des Finances publiques (DGFiP). Тази цифра за съжаление няма да бъде компенсирана от обещанието на правителството да създаде 1500 допълнителни длъжности от сега до 2027 г., според констатациите на Ледюк.
Развитието на нови технологии, като извличане на данни (масова обработка на данни) „не трябва да е в ущърб на укрепването на човешкия опит“, продължава докладът, като се подчертава, че е необходимо да се създаде обща база данни за различните услуги за борба с измамите.
Това е вторият годишен доклад за укриването на данъци, написан от Шарлот Ледюк, която отговаря за „интердисциплинарна мисия“ по темата. Нито една от препоръките в предишния ѝ доклад не е изпълнена, посочва тя.
