Колкото повече наближава моментът, в който ще влезе в сила т.нар. глобален корпоративен данък, толкова по-малко се говори за него. А дебат полза-риск трябва да има, защото той вече е заложен в средносрочната прогноза на финансовото министерство - "В началото на следващата 2024 г. в България ще бъде въведен „национален допълнителен данък (domestic top-up tax) в съответствие с Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета за осигуряване на глобално минимално ниво на данъчно облагане за групите на мултинационалните предприятия (MNE) и големите местни групи в Съюза“.
На глобално ниво подобен тип инициативи следват идеята за подобряване на конкурентната среда чрез налагане на еднакви условия на конкуренция. Всъщност тези „справедливи“ данъчни реформи могат да доведат до точно обратното. Данъчната конкуренция е нещо много полезно, защото е възможност за възпиране на желанието на отделни държави да облагат все повече и повече частния сектор.
Напълно логично е развиващите се страни, в това число и България, да предлагат по-ниска данъчна тежест за бизнеса, в опит да привлекат повече чуждестранни инвестиции, които са основен фактор в ускоряване на икономическия растеж.
Следващите стъпки в данъчните реформи на наднационално ниво в ЕС ще са насочени към все по-всеобхватно данъчно хармонизиране. България тепърва ще усеща този натиск и трябва да е готова да защити своите позиции.