Строителният сектор в България продължава да се възползва от благоприятните условия за финансиране и тенденциите към урбанизация
Динамиката в отделните сектори вече има по-голямо значение от националните граници при определянето на корпоративните резултати в Централна и Източна Европа. Според новото проучване на Coface „CEE Sectorial Heatmap" за 2026 г., китайският внос в региона е нараснал с около 17% през изминалата година, което засилва конкурентния натиск върху местните производители и увеличава разликата между печелившите и губещите сектори.
Основни изводи:
• Металургията и химическата промишленост най-често се посочват като уязвими сектори в страните от Централна и Източна Европа, които са подложени на постоянен натиск от високите енергийни разходи, регулаторните изисквания и чуждестранната конкуренция.
• Китайският внос в страните от Централна и Източна Европа е нараснал с около 17% на годишна база, което засилва конкурентния натиск върху местните производители.
• Секторът на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) остава един от секторите с най-добри резултати, подкрепен от дигитализацията, квалифицираната работна ръка и публичните инвестиции.
• Резултатите в сектора на търговията на дребно се различават значително между отделните страни, което отразява нарастващото значение на вътрешната фискална политика.
• Програмите, финансирани от ЕС, подкрепят инвестициите в строителството, здравеопазването, отраслите, свързани с отбраната, и цифровата трансформация.
• Coface очаква икономическият растеж в региона да се забави леко от 2,1% през 2025 г. до 2,0% през 2026 г., преди да се подобри до 2,3% през 2027 г.
Предизвикателствата пред ЦИЕ
Проучването подчертава, че прекъсването на корабоплаването през Ормузкия проток е засегнало далеч повече от енергийните пазари. Повишаващите се цени на петрола, природния газ, торовете, алуминия и нефтохимическите продукти предизвикват верижна реакция по веригите на доставки, увеличават натиска върху разходите на производителите и допринасят за подновяване на инфлацията в целия регион.
В същото време регионът е изправен пред това, което икономистите все по-често наричат „Китайски шок 2.0“. Изправени пред слабо вътрешно търсене, китайските производители агресивно разширяват присъствието си на експортните пазари, особено в Европа. Тази тенденция оказва натиск върху местните производители, намалява маржовете и засилва конкуренцията в редица промишлени сектори. Производителите на автомобили, химическите производители и металургичните компании са сред секторите, които се сблъскват с най-големи предизвикателства.
Не всички сектори се развиват в една и съща посока. Секторът на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) се откроява като един от най-благоприятните в региона, подкрепен от програми за дигитална трансформация, силно търсене на технологични услуги и висококвалифицирана работна сила. Секторът остава ключов двигател на икономическата конвергенция и конкурентоспособността в ЦИЕ.
В доклада се отбелязват и значителни различия между отделните държави и сектори. Търговията на дребно, например, представя разнородна картина, като на някои пазари условията са благоприятни, а на други – рисковете са повишени, в зависимост от местните икономически условия, фискалната политика и тенденциите в потребителското доверие.
Въпреки предизвикателствата, проучването посочва важни източници на устойчивост. Очаква се инвестициите, подкрепени от Механизма за възстановяване и устойчивост (RRF) на Европейския съюз и програмата SAFE, да осигурят значителна подкрепа за проекти в областта на строителството, здравеопазването, дигитализацията и инфраструктурата в целия регион. Тези инвестиции спомагат за компенсиране на част от икономическото въздействие на геополитическата несигурност и подкрепят стопанската дейност в редица сектори.
Обстановката в България: Строителството се възползва от вътрешното търсене, докато металната промишленост е под натиск от цените на енергията
Очаква се България да продължи да следва стабилна траектория на растеж, въпреки че се прогнозира забавяне на растежа от 3,1% през 2025 г. до 2,7% през 2026 г. и 2,5% през 2027 г. Строителството е секторът с най-благоприятни перспективи, подкрепен от нарастващата покупателна способност, урбанизацията, ниските разходи по кредитиране и нарастващия брой одобрени разрешителни. Металната промишленост остава изложена на риск, тъй като високите цени на енергията, отмяната на компенсациите за цените на електроенергията и слабото търсене в областта на гражданското строителство продължават да оказват натиск върху конкурентоспособността.
Разнообразна картина в отделните страни
Полша остава една от най-бързо растящите големи икономики в ЕС, подкрепена от силно потребителско търсене и инвестиции, финансирани от ЕС. Румъния, от друга страна, е изправена пред условия на рецесия, тъй като фискалната консолидация оказва натиск върху разходите на домакинствата. Секторът на търговията на дребно в Словакия е под натиск от по-високите данъци и по-слабото потребление, докато строителният сектор в България продължава да се възползва от благоприятните условия за финансиране и тенденциите към урбанизация.
„Разликата между секторите вече е по-голяма от тази между отделните държави. Бъдещият успех ще зависи по-малко от общия икономически растеж и повече от това колко ефективно отраслите ще се приспособят към променящите се структури на разходите, технологичната трансформация и глобалната конкуренция“,казва д-р Матеуш Дадей, регионален икономист в Coface за региона на Централна и Източна Европа.
„Истинското предизвикателство за бизнеса днес не е липсата на информация, а способността да се определи кое е най-важното. Тъй като рисковете се променят все по-бързо в различните сектори и пазари, надеждни данни и прогнозни анализи са от съществено значение за вземането на обосновани решения и изграждането на устойчивост“, добавя Ярослав Яворски, главен изпълнителен директор на Coface за региона на Централна и Източна Европа.
За доклада:
Пълната версия на проучването „CEE Sectorial Heatmap“ 2026 предоставя задълбочена оценка на 13 сектора в Централна и Източна Европа, както и кратка картина за всяка страна, като предлага на бизнеса ценна информация за променящите се рискове, възможностите за растеж и специфичните за всеки сектор тенденции. Проучването е предназначено да подпомогне лицата, вземащи решения, мениджърите по риска и корпоративните лидери при идентифицирането на потенциални уязвимости и вземането на по-обосновани бизнес решения в една все по-сложна среда.
Можете да изтеглите доклада тук.
