Отрицателният индекс на БВП от -3,9% у нас през 2020 и прогнозният му ръст от 4% за първото тримесечие на 2021 показва, че възстановяването на икономиката е близо. Въпреки това съществуват множество предизвикателства, които са в състояние да предизвикат отново рецесия след масовото затваряне на търговските обекти от края на 2020 г. Част от тях са липсата на частно потребление и инвестиции, застой във външната търговия и липсата на доставки и компоненти от Азия и Европа, която блокира производството. Това посочи Пламен Димитров, управител на Кофас България по време на уебинара на тема „Кофас Бизнес Обзор: Очаква ли се рецесия в българската икономика?“. Според специалистите по кредитно застраховане, възстановяването от COVID-19 кризата е бавно и неравномерно, а налагането на повече рестриктивни мерки от страна на правителството ще повиши риска от последваща рецесия. Фактор за икономическата обстановка е и броят ваксинирани лица. Само 0,88% от населението в България е с две поставени дози*, което допълнително усложнява възстановяването на бизнес средата и създава политическо и социално напрежение.
“Няма как да отречем, че основният спад в икономическата активност се влияе от секторите, пряко засегнати от коронакризата. Това са най-вече хотелиерството и ресторантьорството, туризмът и транспортът. Предвид влошаващата се обстановка, не се очаква скоро да се върнат към по-сериозно възстановяване.”, споделя Пламен Димитров, управител на Кофас България.
Сред най-рисковите сектори в България за първото тримесечие на 2021 са енергетиката, транспортът и текстилът (въпреки повишените продажби на спортно облекло, производителите на дрехи отчитат спад от 30% за 2020), дървообработването и търговията на автомобили (значително понижение от 37% за 2020 и леко възстановяване през 2021 г.). Сравнително устойчиво се развива ИКТ секторът, наред с химическата промишленост. Съвсем очаквано, фармацевтичният сектор продължава да се развива и през 2021 г. след отчетения ръст от 11% през изминалата година.
„Противно на очакванията, броят компании, обявени в несъстоятелност, е по-малък през януари – февруари 2021, отколкото през същия период миналата година. Все още обаче базата за сравнение е сравнително ниска, статистиката не е показателна за реалния брой на фирмите, които са спрели дейност поради значителни проблеми. На практика голяма част от тях се прехвърлят на малоимотни лица“, допълва Пламен Димитров.
