Това е много интересна стъпка към зрял социализъм, която следва да бъде подложена на анализ.
Държавата, в частност министерството на финансите, въвежда безплатна услуга чрез промяна на нормативен акт. Това се брандира като социална политика и действително изглежда такава.
Оказва се обаче, че безплатната услуга се въвежда не чрез структури или инструменти на публичния сектор, а чрез такива в частния, в случая търговските банки.
Нещо повече, държавата разполага със своя банка или поне Българска банка за развитие се води такава, но държавата не желае да осъществи социалната си политика през нея. Дали заради липса на клонова мрежа и структури или заради кошмарното състояние на самата институция, не знам.
И така, тъй като в реалната икономика частният сектор не извършва социални услуги за своя сметка и за сметка на акционерите си, нормативната принуда просто ще бъде пренесена като тежест в някоя друга услуга, която не е нормативно определена като “безплатна”.
Тази услуга ще бъде заплатена от същите хора, които се възползват от безплатната опция, но и от тези, които не се възползват от нея. И така една социална политика, подета в духа на зрелия социализъм, се оказва антисоциална, като повечето такива.
Много интересен казус...
