Държавните пенсии в България осигуряват едва 78% от необходимите средства за покриване на разходите за живот. В контекста на Югоизточна Европа единствено Гърция предлага нива, които напълно покриват жизнените нужди, макар и без възможност за значителни спестявания.
От 1 април 2026 г. Националният осигурителен институт (НОИ) ще пристъпи към служебно преизчисление на пенсиите. Тази мярка ще обхване над 355 000 пенсионери, които са продължили своята трудова дейност и осигуряване след пенсиониране.
Процесът ще засегне всички видове трудови пенсии, включително тези за стаж, възраст и инвалидност. Условието е лицата да имат придобит осигурителен стаж през 2025 г. и да не са подали индивидуално заявление за преизчисление до края на март 2026 г.
Тази административна процедура е постоянна практика от 2021 г. насам. През изминалата година бяха актуализирани приблизително 363 000 пенсии със среден ръст от 11 лв., като общият бюджетен разход за 2025 г. възлиза на 45 млн. лв.
Балканите заемат незавидни позиции в европейските класации за качество на живот на пенсионерите. Най-критично е положението в Албания с едва 29% покритие на разходите, следвана от Босна и Херцеговина с 53% и Кипър с 58%.
В Северна Македония и Турция нивата са съответно 61% и 64%. Малко по-стабилни позиции от България заемат Хърватия с 82% и Черна гора с 89% покритие на жизнените стандарти.
Данните на ОИСР сочат, че 66% от доходите на европейците над 65-годишна възраст произтичат от публични трансфери. Наблюдава се отчетливо географско разделение в нивата на благосъстояние между Източна и Западна Европа.
Лидер е Люксембург, където средната пенсия от 29 хиляди евро превишава двойно разходите за живот от 13 хиляди евро. Висок стандарт поддържат също Италия (210%), Финландия (208%), Испания (199%) и Дания (189%).
В страни като Германия, Франция и Нидерландия показателят варира в границите между 150% и 180%. Стабилността в тези държави се обуславя от специфичната структура на техните пенсионни системи.
Експертният анализ потвърждава, че институционалният дизайн на пенсионните модели е определящ фактор за доходите. Това остава ключово предизвикателство за държавите в източната част на континента.