През 2020 г. руското правителство одобри Програма за развитие на арктическата инфраструктура и промишленост на стойност над 300 милиарда долара - за пристанища, електроцентрали, тръбопроводи, летища и дори цели градове.
Пътят през Арктика може да бъде по-бърз и по-евтин от алтернативните маршрути. А с нарастващата политическа нестабилност в Близкия изток, наличието на жизнеспособен път през Арктика може вече да не е лукс, а спешна необходимост. Който контролира този арктически маршрут, ще може да окаже огромно влияние върху световните дела през следващите години.
Топенето на ледовете не само отваря плавателния път, но и разкрива колосални запаси от природни ресурси, дебнещи на дъното на морето и под него.
Стойността на девствените запаси от нефт и газ в Арктика се оценява на 35 трилиона долара. Тяхното развитие ще укрепи позициите на Русия на световните енергийни пазари и значително ще увеличи влиянието ѝ на световната сцена. Тази комбинация от богати ресурси и достъп до пазари има толкова голям потенциал, че Северният морски път все повече се нарича по друг начин-Арктическият път на коприната.
Пътуването през Северния ледовит океан не е лесна задача дори при сегашното затопляне на климата. Ето защо Русия изгражда изцяло нов флот от арктически кораби - ще бъдат пуснати в експлоатация 100 нови кораба, включително специализирани товарни кораби, кораби за поддръжка и най-важното - ново поколение атомни ледоразбивачи.
Двата ядрени реактора, разположени в корпуса, им позволяват да работят в условия на замръзване до -50 24 часа в денонощието до седем години, без да претоварват горивото. Те могат да счупят триметров лед, което означава възможност за целогодишното им използване по целия Северен морски път, за да проправят път в леда и осигуряват безопасното преминаване за по-малките кораби. Никоя друга държава не разполага с флот от атомни ледоразбивачи, Русия вече има осем в експлоатация и строи още четири.
Китай също е силно заинтересован от Арктика и дори се нарича почти арктическа държава като открито заявява желанието си да инвестира в регионите на Далечния север. Китай вижда в Арктическия път на коприната логично продължение на инициативата си „Един пояс, един път“.
