80% от компаниите в българия не поддържат отношения с научно-изследователски структуриКомпаниите отделят на година за научно-изследователска и развойна дейност 2 пъти по-малко пари, отколкото за реклама

На кръглата маса „Наука и бизнес“ представители на водещите компании в България се срещнаха с представители на висшите учебни заведения и работодателските компании, за да обсъдят резултатите от представително проучване на Министерството на образованието и науката на тема: „Изследване и анализ на нивото на подготвеност на представители на академичните и научни институции и бизнеса за съвместна високотехнологична и иновативна научно-изследователска дейност”.

Проучването е реализирано от Министерството на образованието и науката в изпълнение на проект „Наука и бизнес” по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.
Началото на дискусията бе дадено от г-н Иван Кръстев, Заместник-министър на образованието и науката, с призив за съвместна работа и сътрудничество в полза на бизнеса и науката. „Само с общи усилия можем да посрещнем и решим адекватно и по най-ефективния начин съществуващите в момента проблеми при съвместната работа на науката и бизнеса в страната“, - сподели министър Кръстев. – Държавата ще продължи да подкрепя подобни инициативи. Доказателство за това намерение е, че се предвижда програмата „Наука и бизнес” да бъде продължена и през следващия програмен период”.

Според изследването на Министерството на образованието и науката, над 80% от фирмите заявяват, че не поддържат отношения с научно-изследователски структури. По-големият проблем обаче се оказва, че причината е в липсата на такава потребност – контактът на бизнеса с научните среди е провокиран не от желание за бъдеща експанзия или развитие, а от възникнал проблем. В повечето случаи основата за контактите е личното познанство и неформалните канали.
Други тревожни резултати от проучването сочат, че повечето фирми в България не се занимават с иновативни дейности или правят това в незначителна степен, а пазарното мислене не е присъщо на академичните кадри, което е една от причините за слабата приложимост на научните им продукти.

Друг основен проблем, констатиран от проучването, е липсата на централен орган, който да управлява ефективно иновациите и научните изследвания. Дефицитът от управленска политика по отношение на иновациите и нисък административен капацитет за управление на националната иновационна система налагат ново структуриране на държавната администрация.

За проекта „Наука и бизнес”:

Проект „Наука и бизнес” стартира през 2011 г. по схема за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG051PO001/3.3-05-001 по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския социален фонд.

Основна цел на проекта е създаване на благоприятна среда за активно взаимодействие между науката и бизнеса и стабилни и устойчиви партньорства между основните компоненти на „триъгълника на знанието” – учените, научните изследвания и реализацията на научните резултати.

Специфичните дейности включват:
  • подобряване на комуникацията „наука-бизнес” чрез създаване на контакти между секторите и реализиране на „борси” за научни идеи;
  • популяризиране на научните резултати, разпространение на информация за провежданите научни изследвания и нови научни разработки, представяне на успешно реализирани научни продукти за обществото и за бизнеса;
  • повишаване квалификацията на учените, в т.ч. и на младите учени, за да отговорят на потребностите на пазара на труда и на търсенето на специалисти от страна на бизнеса.

Ключовите дейности по проекта са насочени към:
  • подкрепа на млади учени за едномесечни обучения в чужбина за работа с високотехнологични комплекси и продукти, като важна стъпка към изграждането на ново поколение учени, отговарящи на потребностите на бизнеса;
  • разпространение на информация за провежданите научни изследвания и нови научни разработки, популяризиране на научните резултати, представяне на успешно реализирани научни продукти с ползи за обществото и бизнеса;
  • провеждане на тематични събития и научни школи в седем приоритетни области като енергия; зелена химия; биотехнологии и нови материали и други;
  • разработване на национална интеактивна платформа, която ще е уникален вход и ще интегрира три съществуващи системи – Регистърът на научната дейност; информация от Българско патентно ведомство и информация за защитени дисертационни трудове от базата данни на НАЦИД.

Вижте още:

Сдружение Българска асоциация за управление на хора (БАУХ) има нов изпълнителен директор. Това е Паула-Анастасия Сбиркова, която поема ролята, след като Полина Господинова-Георгиева реши да продължи професионалното си...

Стратегията е насочена към развитие на ангажираността с клиентите, многоканалния подход и управлението на взаимоотношенията.Революционната стратегия на Пощенска банка...