След период на спад, българската винена индустрия демонстрира значително съживяване. Страната ни вече изнася продукция в над 50 държави по света, като обхватът на международните пазари се разширява извън традиционните европейски дестинации. Това показва силен импулс в сектора, според данните на Българската асоциация на производителите и износителите на вино.
България се нарежда сред водещите европейски винопроизводители, заемайки 10-о място на континента и 25-о в световен мащаб. Броят на българските винопроизводители достига 363, като все повече от тях насочват продукцията си към далечни пазари като Китай и Япония, в допълнение към силния експорт към Западна и Централна Европа.
Качеството и характерът на българските вина са все по-ценен елемент в представянето на страната на международната сцена. Те вече са разпознаваеми и търсени на световните пазари, както подчерта министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов. Близки дестинации за българско вино са Полша, Чехия, Италия, Швеция и Белгия, докато сред далечните пазари се открояват Китай, Япония, Виетнам, Южна Корея и САЩ.
Общата площ на лозовите насаждения в България надхвърля 55 000 хектара. Това осигурява база за производство на над 67,2 милиона литра вино през 2024 година, като 61% от насажденията са със Защитено наименование за произход (ЗНП) и Защитено географско указание (ЗГУ).
С 363 функциониращи винопроизводствени обекта, България отбелязва и ръст във винения туризъм. Около 80 от тези изби активно развиват този вид дейност, като се очаква броят им да продължи да нараства. За целите на развитието на сектора, професионалистите се обединяват в Българската асоциация за винен туризъм (БАВТ), с цел изграждане на дългосрочна стратегия.
Значението на виното за националната културна идентичност и икономическо развитие се увеличава, но секторът се нуждае и от държавна подкрепа. Министерството на земеделието и храните предвижда финансиране от близо 162,5 милиона лева чрез Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 за инвестиции, модернизация и устойчивост.
Развитието на винения туризъм може да бъде стимулирано чрез организиране на повече фестивали, активно участие в международни форуми, изграждане на винени маршрути и маркетингови инициативи. Останалите аспекти от развитието на сектора зависят от усилията на бизнеса.
