Осем държави от Централна и Източна Европа, обвързани с меморандум за интеграция на капиталовите пазари, предприемат решителни стъпки за синхронизиране на регулациите си в сектора. Тези страни, сред които са България, Хърватия, Румъния, Северна Македония, Полша, Словакия, Словения и Унгария, работят и за свързване на посттрейдинг инфраструктурата, включително клиринга и депозитарите. Очаква се през 2026 г. да стартира работата по създаването на регионален инвестиционен фонд за първични публични предлагания (IPO), по модел на българската компания „ИПО Растеж“, чийто основен акционер е Българската фондова борса (БФБ). Това съобщи изпълнителният директор на БФБ, доц. д-р Маню Моравенов, представяйки годишния обзор на капиталовия пазар за 2025 г.
Според Моравенов, интеграцията, дори на регионално ниво, е от ключово значение за съществуването на по-малките европейски пазари, какъвто е българският.
Той прогнозира ръст на IPO-тата през следващата година както в България, така и в Европа, като свърза силното представяне на пазарите с притока на инвеститори, провокиран от несигурността около американските мита и политиките на Вашингтон.
Силна година за БФБ
2025 г. се очертава като най-успешната за БФБ за последните 12 години, с оборот, надхвърлящ 1 млрд. лева (500 млн. евро) и над двоен ръст на основния индекс SOFIX спрямо 2020 г., достигайки 17-годишен връх.
Значително увеличение се отбелязва и при индивидуалните инвеститори, които достигат 17 800 души, в сравнение с едва 1500 през 2019 г., което е ръст от над десет пъти.
Ръстът на сделките на борсата спрямо 2020 г. се увеличава с 26%, а общият оборот – 2,5 пъти, като само за първите девет месеца на 2025 г. на годишна база оборотът нараства с 30%.
Държавна стратегия и алтернативи за спестяване
Моравенов акцентира, че БФБ представлява атрактивна алтернатива за българските спестители, тъй като около 20% от листнатите компании разпределят дивидент с годишна доходност между 3% и 8%.
Инвеститорите реализират печалби и от повишаването на цените на акциите, като данните показват, че приблизително 50% от компаниите в състава на SOFIX са отбелязали ръст на цените над 30% през последната година.
Изпълнителният директор на БФБ информира, че се водят активни разговори с частни компании за листване на сегмента EuroBridge, който осигурява достъп до Франкфуртската фондова борса.
В момента на този сегмент се търгуват акциите на „Шелли груп“, като предстои скорошно трансфериране и на акциите на „Сирма Груп Холдинг“.
Еврозоната като катализатор на растежа
Моравенов прогнозира, че след официалното присъединяване на България към еврозоната, БФБ ще се позиционира сред лидерите по ръст в Централна и Източна Европа, по примера на Хърватия след въвеждането на еврото.
Според него, еврото ще стимулира интереса към българския капиталов пазар и ще доведе до привличането на по-големи IPO-та.
Хърватия, след влизането си в еврозоната през 2023 г., регистрира най-силния ръст в ЦИЕ на оборота и основния индекс CROBEX.
Две години след приемането на еврото, в Хърватия са реализирани три първични публични предлагания, всяко на стойност около 100 млн. евро, в рязък контраст с обичайните 1-5 млн. евро или по-рядко 10-20 млн. евро преди това.
Изпълнителният директор на БФБ подчерта, че това представлява десетократен ръст в мащаба на пазара, подсилен основно от институционалните инвеститори.
Държавни ценни книжа и пътят към развитие
Хърватия от три години успешно прилага програма за първично предлагане на държавни ценни книжа (ДЦК) към индивидуални инвеститори чрез фондовата борса.
При последното пласиране са участвали близо 200 хиляди индивидуални инвеститори, които в бъдеще могат да насочат средства и към други пазарни инструменти, отбеляза Моравенов.
България също работи по програма за предлагане на ДЦК чрез борсата, достъпна за индивидуални инвеститори.
Моравенов изрази надежда, че ако политическата криза не попречи, тази програма може да стартира догодина, като отбеляза, че смяната на осем финансови министри през последните шест години е забавила процеса.
Когато гражданите получат достъп до нискорисков актив като държавни облигации, които са 100% държавно гарантирани, те могат да инвестират и суми над 100 хил. евро, които е настоящият лимит за гарантиране на банковите депозити.
