Парламентарната комисия по труда и социалната политика прие промени в Кодекса за социално осигуряване, въвеждащи мултифондов модел. Полемиката между политици и експерти продължава, като Фискалният съвет изрази конкретни опасения относно ефектите върху размера на втората пенсия.
В момента задължителните частни пенсионни фондове от втория стълб работят с ограничени възможности за инвестиране на вноските от работещите. Резултатът е ниска доходност на фона на инфлацията и таксите, което води до нисък коефициент на заместване.
Проектът на Министерството на финансите предвижда създаването на три типа подфондове: динамичен, балансиран и консервативен. Осигурените лица до 50 години ще бъдат в динамичния фонд, който може да инвестира до 90% в акции и имоти.
С наближаването на пенсионирането ще се извършва автоматичен преход към консервативен профил, за да се защитят натрупаните активи. Предвиден е и механизъм, който да гарантира номиналния размер на вноските при пазарна нестабилност.
Фискалният съвет, оглавяван от Симеон Дянков, признава позитивите от свободния избор на стратегия според възрастта на осигурения. Въпреки това институцията предупреждава за сериозни слабости, свързани с ограничената инвестиционна култура на населението у нас.
Експертите опасяват, че лица с несъответстващ рисков профил могат да преминат към неподходящи фондове, което да доведе до по-ниски пенсии. Това би могло да генерира сериозно обществено недоволство и напрежение в дългосрочен план.
Сложността на модела може да доведе до въвеждането на допълнителни такси за управление и прехвърляне между отделните подфондове. От Фискалния съвет настояват за подробен икономически и актюерски анализ на очакваните резултати и ресурс.
Друга критика е насочена към потенциалното претоварване на Комисията за финансов надзор заради засилените регулаторни изисквания. Тези експертни мнения вече намират отзвук и в политическия дебат между основните партии.
Борислав Гуцанов от БСП се обяви срещу промените още по време на обсъжданията в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Неговата съпартийка Нина Димитрова призова реформата да бъде отложена за разглеждане от следващия състав на парламента.
Димитрова подчерта, че пенсията не е обикновен инвестиционен продукт, а право и гаранция за сигурност след края на трудовия път. Тя смята, че предложеният модел прехвърля пазарния риск изцяло върху плещите на осигурените граждани.
Димитър Манолов от КТ „Подкрепа“ предложи осигуряването във втория стълб да бъде изцяло по желание, а не задължително. Той критикува модела, твърдейки, че рискът остава за хората, докато доходността отива при управляващите дружества.
Пенсионните дружества отговориха категорично, че промените не целят тяхно облагодетелстване, а защита на интереса на осигурените лица. Те напомниха, че над една трета от текущите натрупвания са резултат от генерирана инвестиционна доходност.
Светла Несторова от БАДДПО обясни, че реформата гарантира, че пенсиите от втория стълб ще могат само да се увеличават. Натрупаните пари в индивидуалните партиди са лична собственост и носят непрекъсната доходност на своите притежатели.
Бившият социален министър Лидия Шулева определи мултифондовете като ключова и дългоочаквана крачка напред за българската пенсионна система. Тя посочи, че диверсифицираните инвестиции в глобални борсови индекси носят значително по-висока доходност в дългосрочен план.
Шулева подчерта, че моделът на жизнения цикъл ефективно защитава спестяванията от резки и неочаквани пазарни сътресения. Според нейните изчисления, при правилно прилагане на този подход, бъдещите пенсии могат да нараснат двойно.
