На 25 септември Софийската филхармония посреща очарователната австрийска цигуларка Лидия Байч и световнопризнатия маестро Томас Зандерлинг. Програмата на вечерта включва Първия концерт за цигулка на Брух и Четвърта симфония от Брамс.
Лидия Байч е смятана за една от най-универсалните изпълнителки на нашето съвремие. Със своите задълбочени и експресивни интерпретации тя очарова слушателите по целия свят. На 8 години печели първия си международен конкурс, последван от множество други първи награди. На шестнадесет годишна възраст нейното изключително музикално дарование ѝ донася Гран При на Евровизия, както и наградата „Европейски музикант на годината“, връчена ѝ от лорд Йехуди Менухин. Лидия Байч работи с диригенти като Лорин Маазел, Адам Фишер, Владимир Федосеев, Юрий Темирканов, Юка-Пека Сарасте, Кристян Ярви, Бертран де Били и Яков Крайцберг, изявява се със световноизвестни оркестри като Нюйоркската филхармония, Филхармонията на Санкт Петербург, Филхармонията на Токио, Оркестъра на NHK, Берлинските симфоници, Симфоничния оркестър на Баварското радио, Виенските симфоници, Националния оркестър на Франция, Оркестър „Артуро Тосканини“, Филхармонията на Малайзия и оркестър „Камерата Залцбург“.
Участва на фестивалите в Залцбург, Дубровник, Морицбург, Фестивала на камерната музика в Йерусалим, Виенските фестивални седмици и Моцартовия фестивал в Йоханесбург.
Свирила е на десетгодишния юбилей на „Павароти и приятели“ в Модена. В Комише опера-Берлин тя за пореден път показа своята музикална и артистична гъвкавост в една изключително успешна постановка заедно с Берлинския държавен балет. Лидия Байч свири също редовно и с оперни певци – най-скорошните ѝ изяви са с Елина Гаранча, Ервин Шрот и съпруга ѝ Андреас Шагер в Берлинската държавна опера и Виенската държавна опера, както и в Болшой театър в Москва.
Лидия Байч свири на цигулка, изработена от Жан Батист Вийом през 1860.
Томас Зандерлинг има повече от 50-годишна кариера на прочут диригент, която го е отвела до всички големи сцени по света. Носител е на множество награди за своите артистични постижения, концертно и оперно дирижиране, и множество записи.
Под негово диригентство са представени премиери на няколко инструментални и сценични творби от композитори като Шостакович, Вайнберг и Губайдулина. От 2017 той е главен диригент на Новосибирския филхармоничен оркестър, позиция, от която се отказва след руското нахлуване в Украйна.
Томас Зандерлинг, син на диригента в изгнание Кърт Зандерлинг, е роден през 1942 в Новосибирск, Русия. След обучението си в Ленинград, той продължава образованието си в Берлин в Музикалната академия „Ханс Айслер“ и дебютира като диригент през 1962. На 24-годишна възраст става музикален директор на Операта в Хале. Още тогава той често гостува с водещи оркестри и оперни театри като Staatskapelle - Дрезден, Gewandhaus – Лайпциг и Komische Oper в Берлин. През 1978 дебютът му във Виенската държавна опера го прави известен по целия свят и възвестява международната му кариера, която го отвежда в оперни театри като Театро Ла Фениче, Болшой театър, Мариински театър, Кралската опера Копенхаген, както и до държавни опери в Берлин, Хамбург и Мюнхен. През 2013 списание Opernwelt нарича продукцията му на „Идиотът“ на Мечислав Вайнберг (по Достоевски) за „Световна премиера на годината“.
Томас Зандерлинг е дирижирал реномирани оркестри във Виена и Лондон (Philharmonia Orchestra, London Symphony, Royal Philharmonic), Кралския филхармоничен оркестър на Ливърпул, Чешката филхармония, Konzerthausorchester Berlin, радио-симфонични оркестри в Германия , Англия, Италия, Нидерландия и Полша, както и оркестри в Далас, Питсбърг, Балтимор, Детройт, Ванкувър и Монреал. Той има особено тясна връзка с Филхармонията на Санкт Петербург, с която концертира редовно. Симфоничният оркестър на Осака му присъжда титлата пожизнен музикален директор.
В допълнение към сътрудничеството с артисти като Давид Ойстрах, Емил Гилелс, Гидон Кремер, Херберт фон Караян, Хосе ван Дам, Ленард Бърнстейн, Джералд Финли, Гундула Яновиц, Робърт Хол, Рудолф Бухбиндер, Наталия Гутман, Сергей Лейферкус, Анна Маликова, Пол Тортелие и Уолтър Бери, той има специално запознанство с Дмитрий Шостакович, чиито 13-та и 14-а симфонии представя премиерно в Германия. Много други композиции на Шостакович са премиерно изпълнени под палката на Томас Зандерлинг или записани за първи път на CD.
Той е известен и с ангажимента си към музиката на Мечислав Вайнберг. През 2015 става съосновател на „International Mieczysław Weinberg Society“ и изпълнява произведения като Реквием, Седма симфония за струнен оркестър и клавесин, Двадесет и първа симфония или операта „Идиот“ за първи път в Германия и по света.
Томас Зандерлинг е записва множество творби на CD и е получава най-високите международни отличия за тях. През 1998 печели наградата за класическа музика в Кан за своя запис на Шеста симфония от Малер с Филхармонията на Санкт Петербург и всички симфонии на Алберик Магнар. Записът на Концерта за пиано на Пол Клецки с Джоузеф Бановец и Руския филхармоничен оркестър му носи номинация за Грами през 2010. Двата му записа на непубликувани творби на Шостакович с Руския филхармоничен оркестър и Сергей Лейферкус за Deutsche Grammophon през 2006, които отново го представят като отличен интерпретатор на руския композитор. Получава световно признание и изключителни отзиви (включително Избор на редактора от реномираното списание Gramophone). През 2017 Зандерлинг, Линус Рот и Лондонският симфоничен оркестър получават наградата ECHO Klassik за техния запис на концертите за цигулка от Чайковски и Шостакович.
Концертът за цигулка на Брух се нарежда сред знаменитите инструментални опуси на ХІХ век, показателен за инструменталната естетика от епохата на романтизма със съчетанието на богата емоционалност, драматика, красива мелодичност и виртуозно майсторство. Творбата съзрява постепенно между 1866 и 1868. Първото й изпълнение през 1866 от Ото фон Кьонигслов под диригентството на самия Брух не удовлетворило автора и той се обръща за съвет към големия цигулар Йозеф Йоахим, с чието активно участие концертът е завършен две години по-късно. (Подобна е ролята на Йоахим и в създаването на цигулковия концерт на Брамс). Премиерата на тази редакция е поднесена от Йозеф Йоахим, този път под палката на диригента Карл Mартин Райнхалтер, на 5 януари 1868 в Бремен. Брух посвещава Концерта на Йоахим и многократно подчертава в своите писма неговото съавторство в раждането на творбата, която ще остане един от предпочитаните шедьоври в цигулковия репертоар.
Четвъртата симфония на Брамс, своеобразна обобщаваща кулминация на творчеството и светогледа на композитора, е изградена по-необичайно. За разлика от предишните три симфонии, тя започва без встъпление, направо с главната тема – необикновена като първа тема на сонатно алегро със своя мек, елегичен характер. Кратките двутонови мотиви в щрайхa, прекъсвани с паузи – „въздишки”, звучат по-скоро като отговор, продължение, а не като начален тезис. Но тази тиха, деликатна, прозрачна първоначално тема постепенно нараства, все по-плътна като оркестровата фактура и все по-динамична, до строгото й внушително прозвучаване в целия оркестър в увеличени нотни трайности.
Необичайно е и отсъствието на контраст между двете теми в експозицията – втората тема сякаш продължава в по-разпята, широка кантилена елегичността на първата. И все пак контраст се появява – краткият, ритмически активен, рязко различен фанфарен мажорен мотив-преход между двете теми. Втората част също се отличава от познатата светла интимна мекота в бавните части на Брамсовите симфонии – тук лириката е по-строга, хладна, сякаш дистанцирана.
